Меркава-мистика

Меркава-мистика, от староеврейски: „Божия колесница"; направление в юдейската мистика, просъществувало от I в. сл. Хр. до XI в. Основава се на I глава от книгата на Иезекиил (СЗ, Библия), в която се описва екстатичното видение на божествената тронна колесница. Преживяванията на мистика по неговия път през седемте палата (староеврейски: екхалот) до трона Божий образуват съдържанието на „екхалот-литературата". През тези порти може да се премине само след една сложна процедура, защото стражите изискват знание на тайни печати и пароли. Накрая „Йорде Меркава" виждат божествеността (староеврейски: шаур кома) в такъв човешки образ, в какъвто я е видял пророк Иезекиил. Размерите на тази божественост надхвърлят всяка човешка представа. Поради тези преувеличения цялата Меркава-мистика литература е била разглеждана като детско четиво. Но целта на това мистично пътешествие е не изобщо Бог, а най-висшият от всички ангели, Метатрон (гръцки: „Седящият до трона"). Това не е никой друг освен отнесения на небето Енох. Защото описанието на пътуването на Енох по небето в много пунктове съвпада с пътешествието на меркава-мистика. От гледна точка на историята на религията Меркава-мистиката може да се разглежда като форма на юдейска гностика.