Масонство

Масонство, също свободни зидари, производно от английски фриймейснри; езотерично обединение на различни течения и направления, което е един от най-значителните тайни съюзи в Европа през втората половина на XVIII в. Началата на масонството възхождат към средновековните зидари и каменоделци, които се обединявали в гилдии и еснафи. И днес обичаите на масонството, ритуалите и използваните в тях уреди като екер, пергел, чук, мистрия, престилка и ложа (по произход временна барака при постройка) напомнят за този произход. Те се обособявали срещу други занаятчии, криели специалните си знания и имали устав, съхраняващ техните права и привилегии. Измисляли си пароли и похвати, за да се разпознават един друг. Докато на континента сдружението на зидарите и каменоделците все повече западало, в Англия и Шотландия то се запазило. Тук било създадено и понятието „свободно зидарство", тъй като „свободните зидари" се занимавали с обработката на „фрийстоун" (буквално: „свободен камък"), финозърнест пясъчник или варовик. Постепенно в тези гилдии започнали да приемат и хора, които не били занаятчии, и от действащото свободно зидарство се развило символичното - масонството. Историята на масонството започва в 1717 с обединението на четири ложи от Лондон и Уестминстър в една голяма ложа. Правата и задълженията са обобщени във валидна и днес конституция от презвитерианския духовник Джеймс Андерсън. Първата ложа (Абсалом) възниква в 1737. Наред със системата на степените чирак, калфа и майстор (масонство на Йохан) се развиват и системи на висши степени.