Сър Исак Нютон

Сър Исак Нютон (25 декември 1642 – 20 март 1727 година) е английски математик и физик, който описва себе си като „естествен философ“. Признат е за един от най-влиятелните учени в историята, като той е ключова фигура в научната революция. Неговият труд от 1687 година „Principia Mathematica Philosophiae Naturalis“ полага основите на класическата механика.
Този труд на Нютон формулира законите за движение и всемирното привличане, които доминират в науката в следващите три века. Чрез извличането на тези закони за движението на планетите се отчитат траекториите на кометите, приливите и отливите, процесите на равноденствията и други явления.
Нютон също така създава първият отразяващ телескоп и развива теорията за цветовите палитри, на база на наблюденията си върху разлагането на бялата светлина през стъклена призма. Английският учен изучава и скоростта на звука, формулира емпиричния закон за охлаждането и въвежда понятието нютонов флуид. В областта на математиката, той развива метод за сближаването на корените на дадена функция.
Сър Исак Нютон е роден на Коледа, в сравнително бедно семейство на земеделци. Баща му дори не успява да го види, тъй като почива 3 месеца преди рождението му. Младият Исак започва обучението си Кралското училище в Грантъм, Линкълншир, където той е сред най-добрите ученици, но преди неговото завършване майка му прекъсва учението му, за да помогне той във фермерската работа, но благодарение на директора, той се завръща, взема успешно изпитите си и е приет в колежа Тринити в Кеймбридж.
В Кеймбридж, Нютон развива своите интереси в областта на физиката, математиката и природните науки. Към онзи момент, най-често образованието се основава на Аристотел, но Исак е почитател на модерните математици като Рене Декарт. Нютон е имал чудовищен капацитет да разглежда математически проблеми и когато се е съсредоточавал върху тях, той винаги е излизал с решение. Неговият характер го е карал да се откъсва от света за определени периоди.
Сър Исак Нютон е определян като един от най-големите гении в историята. Многото му постижения в областта на науката включват:
Математически постижения
• Обобщена биномна теорема
• Идентичности на Нютон
• Метод на Нютон
• Класификация на кубическите криви равнини (полиноми от трета степен с две променливи
• Има съществен принос към теорията за крайните разлики
• Използване на дробните индекси
• Използване на геометрията за извличане на решения на диофантовите уравнения
• Открива нова формула за числото пи
Научни постижения
Оптика – най-значимото откритие в тази насока е разделянето на бялата светлина през призма и извличането на цветовете, които я съставят.
Създаването на телескопа – Нютон значително подобрява съществуващите до този момент уреди за наблюдение на далечни тела, въпреки че неговите идеи са критикувани от Хук. Нютон се отказва от спора, тъй като не вижда смисъл от него, но през целия си живот той има враждебно отношение към този учен.
Механика и гравитация - В известната си книга „Principa Mathematica“ Нютон обяснява трите законите за движение, които определят рамката за съвременната физика, а също така обясняват движението на планетите.
Историята за ябълката и Нютон
Това е може би най-известната история за сър Исак Нютон. В нея се разказва как той е седял по ябълковото дърво и когато една ябълка пада върху главата му, той открива теорията за гравитацията. В действителност, има доста преувеличаване в нея, въпреки че не е невъзможно той да се е сетил за гравитацията, наблюдавайки падането на плодовете, след като се откъсват от дърветата.
Религиозните вярвания на Нютон
Освен отдаден на учението, Исак Нютон е прекарвал и много време в разследване на религиозни въпроси. Той всеки ден чете Библията, вярвайки че това е Божието слово. Въпреки това обаче, той не харесва християнското тълкувание на тази свещена книга. Например, той отхвърля философията за Светата Троица и е привърженик по-скоро на Арианизма (ерес, която отхвърля божественият произход на Христос и прави разделение между Иисус и Бог).
Нютон и библейския код
Нютон е очарован от ранната църква и от последната глава от откровенията в Библията. Той прекарва много часове, опитвайки се да открие библейския код. Говори се, че той е част от Розенкройцерите. Едва след смъртта му са разкрити секретни документи, които обаче се считат за прекалено шокиращи и отново са засекретени за дълги години.
Нютон и алхимията
Нютон живо се интересува от алхимия. Той експериментира върху много предмети, подлагайки ги на въздействието на живак. Това води до увеличаване на този химичен елемент в тялото му, което в по-късна възраст води до проблеми и изследователите считат, че именно отравянето с живак е причината за неговата смърт.

Нютон е направил член на Кралското общество от 1703. Той също така е и министър на монетния двор от 1717. Поема задълженията си много сериозно и неофициално е бил отговорен за преминаването на Англия от сребърния към златния стандарт.