Алберт Айнщайн

"Веднъж щом осъзнаеш, че вселената се разширява в нищото, да носиш райе става относително лесно" - казва Айнщайн в отговор на нечий упрек, че е облечен неподходящо. В тази привидно абсурдна забележка е заключен духът на Айнщайн и духът на 20-ти век. Публикуването на Теорията на относителността през 1905 г. слага същинския край на скования от условности 19-ти век, в който десенът на костюма и следването на общоприетите норми са от фундаментална важност. Определящ за новия век е отказът на свободния ум да се съобразява със светските скрупули, научните догми и религиозните предразсъдъци.

Освен че дава мощен тласък на научните изследвания през следващите десетилетия, концепцията на Айнщайн за вселената (заедно с теорията на Фройд за подсъзнателното) предизвиква истински културен ураган. Тя преобръща света, представите за времето и пространството, за доброто и злото, за мира и войната. Теорията на относителността може да бъде открита и в разглобения свят на модерната живопис, и в сенките на Хирошима.

Светът плаща висока цена за познанието. Изключително тежка цена плаща самият Айнщайн, който до последния си ден се чувства отговорен и за жертвите на атомната бомба, за ядрената надпревара, и за грешките на цялото човечество. Като че ли създателят на Теорията на относителността, станала интелектуален символ на модерността, единствен устоява на нравствения релативизъм, който тя поражда. Парадоксално е, че именно Айнщайн, човекът, осъзнал в дълбочина относителността на всички неща, е зареден с непоколебим хуманизъм. Лишен от всякаква суета, той посвещава късните години от живота си на размисли за бъдещето на планетата, за отговорността на учените, творците и политиците и за съдбата на страдащите и потиснатите. Именно затова хората боготворят и митологизират Айнщайн. Малцина познават теориите му, но почти всички знаят оттук-оттам някоя негова мисъл или пък му приписват всяка мъдрост, която са чули някъде. За него се разказват анекдоти, истински истории или пълни измислици, но в тях неизменно присъства образът на добрия гений - мъдър, остроумен, непоправимо скромен и леко завеян.

През 2005 се навършват 50 години от смъртта Айнщайн и сто години от публикуването на Специалната теория на относителността и още четири други научни концепции, които 26-годишният чиновник в патентното ведомство в Берн изсипва за една година. По този повод ЮНЕСКО обяви 2005 г. за Година на физиката, а Германия, в която ученият отказва да се завърне - за Родина на Айнщайн.