Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в средновековния град Улм, в кралство Вюртемберг, Германия, в семейството на Герман и Паулина Айнщайн. Детството му минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Алберт е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора "Дивия".

През 1895 г. делата на Герман Айнщайн западат и семейството се премества в Милано. Шестнайсетгодишният Алберт е поразен от културата и свободния дух на Италия. По това време той вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления, но въпреки задълбочените си познания, все още не си е избрал професия. Баща му настоява да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството.

Айнщайн кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно, през 1896 г., в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900 г. и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно.

През 1902 г. с препоръката на свои приятели Алберт Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн. През 1903 г. в живота му се появява Милева Марич, негова бивша състудентка от сръбски произход, Двамата сключват брак и им се раждат двама синове.

Седемте години в Берн са най-плодотворният период в живота му. През 1905 г. той публикува пет научни труда, сред които и Специалната теория на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената.

Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. От 1909 до 1913 година той преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих - във Висшето техническо училище.

През 1913 г. Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и деветнайсет години работи в Хумболтовия университет - най-голямото висше учебно заведение в Германия. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 г. е поканен за професор в Лайденския университет.

През 1919 г. след петгодишна раздяла Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза, с която се познават от деца. Елза е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин Този брак също не продължава дълго.

По гова време политическата ситуация в Германия става все по-напрегната. Започват първите организирани антиеврейскиски прояви в страната. Група антисемити организират истинска кампания срещу Айнщайн. Прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му "еврейска физика". В пресата излиза призив ученият да бъде убит, в друга публикация се твърди, че, оскърбен, той възнамерява да напусне Германия.

Всичко това прави Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина.

През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно. След 1925 г. той не предприема повече дълги пътувания, живее в Берлин, пътува само до Лайден за лекции, а през лятото е в Швейцария, на брега на Северно или Балтийско море. След 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния. Чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той никога повече не се завръща там. Отказва се от гражданството си и от членството си в Пруската академия.

От октомври 1933 г. Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Доразвива Теорията на относителността и до края на живота си работи върху Обща теория за полето.

По това време делението на атома вече е открито и Айнщайн се опасява се, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 г. ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче не участва по никакъв начин в това.

След края на Втората Световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.