Състояния на Втора чакра

Човекът с прекомерна втора чакра се чувства най-жив в силни емоционални състояния. Фразата „гневен съм" означава по-скоро, че ние сме тази емоция, отколкото просто това, че изпитваме въпросното чувство в този момент. За някои хора единственото време, в което чувстват, че са нещо, е когато изпитват някакъв вид силна емоция. Амплитудата може да се колебае от ярост до сълзи, от вълнение до страхове - всяка една от тези емоции е центърът, около който трябва да танцува всеки. За такава личност е трудно да отдели онова, което чувства, от реалностите на ситуацията. Ако се чувства застрашена, тя не може да каже дали заплахата е реална. Не може да види, че страхът и може да е свързан с нещо в собственото й минало или че може да избира как да реагира. Освен това може да е прекомерно чувствителна емоционално, неспособна да остави нещата на собствения им ход и да взема всичко присърце. Емоциите могат да преминават бясно от едно състояние в друго в рамките на относително кратък период от време.

Токът нагоре, базиращ се на несъзнателни инстинкти, е по-активен от насочения надолу ток на съзнателното разбиране. В едно семейство човекът със силни емоции може да диктува поведението на останалите в семейството. Тази прекомерност поражда и недостатъчност в останалите членове. Емоционалният диктатор заема цялото емоционално пространство и всички останали трябва да танцуват около неговите променливи или депресивни настроения, ограбени в правото си на собствени чувства.

В контраст с изолацията, свойствена за състоянието на недостатъчност, личността с прекомерна втора чакра има силна потребност от връзка по всяко време. Може да съществува пристрастеност към хора и ходене на партита, съчетана с неспособност да бъде сама, да формира граници или да казва „не". Тъй като съответстващият еволюционен етап е все още етапът на слятост и зависимост, запирането във втората чакра ни държи в състояние, в което още не сме схванали своята завършеност като отделни същества и се опитваме да запазим състоянието на слятост, което не е постигнало реализация.

Не притежавайки способността да схване отделността, такъв човек се затруднява да отдели своите чувства от тези на другите („ясночувство"). Хората с високо ясночувство до такава степен осъзнават онова, което чувства всеки друг, че се затрудняват да влязат във връзка със собствените си чувства. Ако се намират до някой депресиран, поемат депресията му, сякаш вината е тяхна. Щастливи са, ако другите са щастливи. Това може да породи социални, сексуални и емоционални зависимости.

Като резултат от силната потребност да бъдат свързани у тези личности е налице слабо формиране на граници и липса на уважение към границите на другите. Те могат да налагат своите нужди на другите с отчаяние, което им пречи да бъдат удовлетворени. Могат неволно да нападат другите сексуално и емоционално. Може да има натрапчиви привързаности или обектно ориентирана фиксация върху другите като ключ към чувството на свързаност и жизненост. Отхвърлянето и привързаността пораждат порочен кръг, който не позволява нуждите на въпросния човек да бъдат задоволени, и повишават неговия стремеж точно към такова поведение, което осуетява разрешението. Прекомерността означава постоянно да изливаш себе си, опитвайки се да задоволиш нуждите си, докато вътрешният котел се изпразва и никога не се развива вярно чувство на сила или любов.

Тази социална зависимост често се поражда в резултат от опита на човека да блокира силата на по-дълбоките си чувства. Когато сме с другите, активно общувайки и обслужвайки техните потребности, ние се откъсваме от своите страхове и тъга. Тъй като емоционалните потребности на този етап от развитието трябва да бъдат задоволени отвън, фиксацията на това ниво е фиксация върху другите за сметка на самите нас - състояние, известно като съзависимост (codependency).

За стимулиране на сетивата жадува една система, която е прекомерна в тази чакра. В контраст с недостатъчния, който може да предпочита меките цветове, храни или еднообразието в околната обстановка, прекомерният се нуждае от постоянно стимулиране, промяна или вълнение. Тези хора имат високо драматично чувство за живост, което първоначално може да се проявява като един вид буйност, но тяхната стимулация рядко бива канализирана в реална продукция и личността може да се чувства изгубена или самотна, когато се опитва да бъде в по-спокойно състояние.

Сексуално прекомерната втора чакра изглежда води останалата система чрез своите полови жлези. Често прекрасни любовници, те реагират на инстинктивната енергия на Ерос и процъфтяват от интимността, свързаността и утвърждаването на егото, което чувстват в сексуалните ситуации. Докато в това във и за себе си няма никакви проблеми, то се превръща в проблем, когато се налага над точната преценка в избора на любовниците, когато поражда сексуална пристрастеност до степен на пренебрегване на останалите елементи от живота или когато се превръща по-скоро в завоюване на любовници, отколкото в действителна интимност. Количеството може да стане по-важно от качеството.

Втората чакра е свързана с елемента вода, а прекомерната втора чакра има съд, който е слаб поради слабите граници, разлива и разпилява водата, преди тя да може да подхрани вътрешния растеж. Може да съществува потребност от постоянно движение, което затруднява въпросния човек да се задържи достатъчно дълго към едно нещо, за да се прояви.

Казано в термините на принципа на удоволствието, прекомерната втора чакра може да бъде ориентирана към удоволствието, което осуетява изпълнението на всичко останало. Когато е изправен пред затруднение, пристрастеният към удоволствието просто казва: „Това е твърде трудно. Ще изляза да се позабавлявам и ще се почувствам по-добре." Прекомерната чакра заграбва енергията и не й позволява да достигне до другите чакри. Следователно енергията, необходима за гориво на волята, бива ограбена от потребността за незабавно удоволствие. Ако това удоволствие евентуално бива задоволявано, би била чудесно, но когато цикълът се превърне в пристрастяване, удоволствие никога не се постига, а то винаги доминира над всички други импулси.