Според Квантовата физика миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно

С откриването на неочакваната връзка между времето и пространството, Айнщайн осъзнал, че тези две неща вече не могат да се разглеждат поотделно, а като едно цяло. Те се сливат заедно и образуват континуума (неразделността) на време-пространството, разглеждано като четириизмерно линейно пространство.

Изведнъж Айнщайн осъзнал нещо невероятно. Рязката граница, която поставяме между минало, настояще и бъдеще, всъщност се оказала една илюзия.

„Разликата между минало, настояще и бъдеще е само една ината и упорита илюзия“ - заявил Айнщайн.

В началото той не бил особено развълнуван от новата идея за време-пространството и отхвърлил четириизмерната геометрия, предложена от Херман Минмковски. Айнщайн възприемал идеите на Минковски като „излишна“ педантичност, но в крайна сметка ги разбрал и се съгласил с тях.

Както Артър Шопенхауер казвал: „дори и най-незначителното настояще има предимство пред най-значимото минало“. Затова било много трудно вярванията за разграничение между минало, настояще и бъдеше да бъдат отхвърлени с лека ръка.

Илюзията за минало, настояще и бъдеще е много убедителна за нас, но все пак е илюзия, с която живеем непрекъсната всеки ден и всеки миг.

Още преди векове един от най-влиятелните световни мислители Свети Августин размишлява върху феномена на време-пространството.

Той задал въпроса: „Как може да съществува минало и бъдеще, след като миналото вече не съществува, а бъдещето не е настъпило?“ „Що се отнася до настоящето, ако то винаги присъства и никога не се премества, за да се превърне в минало, значи не е време, а вечност.“

По същество точно това е въпроса, на който се мъчим да дадем отговор и днес. Повечето хора са убедени, че реалността се свързва със събитията, които се случват в настоящия момент. Това е наше фундаментално убеждение още от ранна детска възраст, защото единственото което разбираме е реалността в момента. Разделяме времето на минало, настояще и бъдеще и това играе решаваща роля в разбиранията ни за реалността.

Дали обаче разбиранията ни за времето и пространството не са една илюзия, която ни заблуждава?

Голяма част от нещата, които си мислихме, че знаем за нашата Вселена, като например това, че - миналото вече се е случило, бъдещето все още предстои, космосът е едно празно пространство, нашата Вселена е единствената Вселена, която съществува – се оказаха грешни.

Ние живеем ден за ден и възприемаме времето като един непрекъснат поток. Времето обаче трябва да се разглежда и като поредица от снимки или моменти и всяко събитие може да се разглежда като разгръщане на миг, след миг, след миг.

Ако си представим всички тези моменти или снимки и ги подредим – всеки момент тук на Земята; всеки момент на Земята, обикаляща върху Слънчевата система; всеки един момент в цялата Вселена – ще видим всяко едно събитие, което се е случило или някога ще се случи. От раждането на нашата Вселена, породено от Големия взрив преди 14 милиарда години, през образуването на звездите и галактиките в Млечния път, до създаването на Земята преди 4.5 милиарда години. От времето на динозаврите, до събитията, които се случват днес на Земята.

Когато сериозно се обмисли простата, но съществена концепция за настоящето, става ясно, че миналото и бъдещето трябва да са реални, защото могат да бъдат наше настояще, което означава, че миналото, настоящето и бъдещето са еднакво реални и съществуват. Нещо повече, те съществуват едновременно.

Възможно ли е времето да се движи по-бавно, когато се намираме по-близо до центъра на Земята?

Според Теорията на относителността на Айнщайн, колкото по-близо сме до центъра на Земята, толкова по-бавно трябва да минава времето. Така например на връх Еверест една година е с около 15 микросекунди по-кратка, отколкото на морското равнище.

Учените са тествали Теорията на относителността на Айнщайн за малките разстояния, които изминаваме всеки ден. Използвайки някои от най-точните часовници в света, те доказаха, че часовниците тиктакат с малко по-различна скорост, когато използваме асансьор, качваме се по стълбите или дори, когато стоим изправени в леглото.

Според общата теория на относителността на Айнщайн, големи обекти със силна гравитация като планети и звезди могат да огънат, изкривят и разпънат линията на време-пространството.

Колкото повече се приближаваме до такива обекти, толкова по-силна става гравитацията и времето се движи по-бавно.