Суфизъм

Суфизъм, производно от арабски: суфи = „вълнена дреха"; мистично движение (ар.: тасаввуф) в исляма (Мистика). Подготвена чрез аскеза, душата се изкачва по една стълба, докато изпита триумф над всички страсти и се съедини в един вид екстаз с Бога. Отделни направления на суфизма отиват толкова надалеч, че твърдят, че човекът произлиза от Аллах и по своята природа може да стане божествен. Различават се следните степени: познание, пребиваване и покой в Бога, освобождаване от своето Аз и мистично съединение с Бога. По-късните форми на суфизма подчертават екстаза, музиката, танца (Дервиши) и медитацията с мърморене името на Аллах. Има четири форми на суфизъм:

1. Кадрийя, много консервативна, подчертава ролята на самоунижението и отдадеността за постигане на духовен опит;

2. Сухраваердийя, пантеистична;

3. Шадхилийя, разпространена в Египет и Северна Африка;

4. Мевлеви, орденът на дервишите.

Значителни представители на суфизма са: Ал-Араби, Ал-Газали, Ал-Халладж и Руми. Най-големият суфи-орден в Европа и САЩ е основан от Инаят Кхан. (Идриес, Шах)