Ашока

Ашока (коронясан ок. 270 или 264 пр. Хр.), прочут индийски цар от династията Мауря и привърженик на будизма, който се възкачил на престола 218 години след смъртта на Буда и управлявал 37 години. Наричат го също будисткия Константин Велики. В началото бил жесток и радващ се на удоволствията на живота владетел, който при вътрешни борби за власт убил дори собствения си брат. Този суров период може и да е измислица на будистки извори, за да възвеличат по този начин още повече по-късното му обръщане към вярата на будизма. Когато в 9-ата година от своето управление Ашока предприел военен поход срещу царството на калингите (ди. Ориса), били извършени неописуеми жестокости, които довели до вътрешен обрат в душата му. Той открито се обявил за привърженик на будизма. Наредил да построят манастири и издигнал 84 000 ступи в чест на Буда. В 236 пр. Хр. по негова инициатива в столицата на царството му Паталипутра се състоял будистки събор, който бил последван от огромна мисионерска дейност. Твърде вероятно е освен това предположението, че будистки съчинения са били събрани в канон от него. Важен извор за дейността му са неговите едикти (14 големи скални едикта, седем едикта върху колони и надписи), които се намират разпръснати из всички земи на някогашното му царство. Написани на средноиндийски диалект, те свидетелстват за етичния начин на мислене и хуманността на Ашока. Така в I едикт се постановява, че не бива да се убиват никакви животни. Във II едикт той нарежда да се изградят места за лечение на хора и животни. В будистки легенди Ашока се смята за идеал на владетеля на света (Чакравартин).