Травми на Седма чакра

Децата често биват принуждавани да приемат нереалистично пуританство, дължащо се на срама на техните родители. Сурови практики, гневни тиради в името на Бога, прекомерен авторитаризъм, наказателни практики в името на религията, настояване за съвършенство и учене на детето, че е пълно с грях - всичко това затваря Седмата чакра, създава срам и страх и гарантира, че в бъдеще тази личност ще има затруднения с отварянето си към всеки вид духовност.

Някои деца биват принуждавани да приемат духовни системи на вярване, които не произлизат от собственото им развитие. Да вземем за пример Браян, който от най-ранна възраст бил принуждаван да ходи облечен в костюм от три части и да придружава майка си всеки ден, когато тя ходела от врата на врата да агитира за своята църква. Браян изпитвал непрекъснато срам, понеже вратите се затръшвали пред лицето му и децата, които познавал, му се подигравали и го дразнели. Не му било позволено да празнува рождения си ден, Коледа или който и да било празник, през който неговите връстници излизали навън. Той не бил на възраст, когато структурираната духовност представлявала интерес или имала значение за него, и онова, което изпитвал, било отрицателно и неприятно. Когато като възрастен започна да се бори с пристрастяването си към хероина, той намираше цялата идея на обръщането към една по-висша сила за отблъскваща и си отказваше един възможен ключ към оздравяването.

Структурираната религия често пъти е неподходяща за възрастта. Малките деца не изживяват духа чрез седене на твърди скамейки, слушане на думи, които не разбират, или сплашване, за да се подчинят. Децата, отглеждани в здрава и изпълнена с любов среда, обаче са естествено свързани с духа. По-често възрастните са онези, които са забравили тази свързаност и които проектират своята алиенация върху децата си.

Ако духовната практика не включва любов и уважение към индивидуалността на другия, тогава смятам, че тя е малтретираща практика. Децата са беззащитни спрямо това малтретиране. Вместо това те живеят в страх, вина и срам - демоните на долните чакри, които ги привързват към тези равнища. Само чрез работа върху тези въпроси могат да се отворят за своята собствена, лично тях реализираща духовност. От друга страна, ограбване е и това на детето да не се предлагат никакви религиозни избори. То има нужда от достатъчно голямо разнообразие от духовни избори или пътят му към неговата собствена духовност ще се удължи.