Трениране на ума

При повечето хора умът се скита безкрайно от мисъл на мисъл, полуоформени и предизвикани от онова, което виждаме и чуваме, от сетивните възприятия, от спомени и от онова, което постоянно вибрира около нас. Неуправляван и необучен, умът резонира с всяка друга мисловна вибрация, попаднала случайно в близост до нас или насочена към нас. Тъй като неовладеният ум отразява всички вибрационни присъствия наоколо, те ни влияят. Ако хората край нас са ядосани, ние също се ядосваме. Ако са щастливи, и ние сме щастливи. Ако небето е мрачно, можем да се почувстваме депресирани. Вибрациите на забързания град ни карат да бъдем напрегнати и стегнати. Вместо в настоящето можем да живеем в спомените си, които създават определени емоционални състояния и съответстващи им мисли.

Твърде често се превръщаме в роби на ума си вместо в негови господари. Когато трябва да го съсредоточим, „мускулите" ги няма никакви. Мислите и образите ни се изплъзват, не сме в състояние да успокоим ума си. Колкото повече се опитваме, толкова по-неспокоен става той. Неспособни сме да се концентрираме, мислите ни се гонят до безкрай, докато някоя по-силна и напориста не отклони вниманието ни. Това е описание на обичайно срещания, нетрениран ум.

Каква е алтернативата? Какво имаме предвид, когато говорим за развит ум? Той може да бъде оприличен на спокойна вода. Мислите като вълни пресичат повърхността й, но самата вода остава незасегната. Мислите идват и си отиват, ала не смущават ума. Той е отпуснат в състояние на спокойно будно осъзнаване. Ако бъде призован да насочи вниманието си в някаква посока, той го прави - твърдо и сигурно. Никакви странични фактори не отвличат вниманието, управлявано от волята. Когато развитият ум е фокусиран, той не съзнава нищо друго освен онова, върху което е фокусиран. Той е непоклатим. Щом необходимостта от концентрация отпадне, умът се връща към първоначалното си състояние на равновесие. Само когато е в покой, без да го тревожат безкрайни размисли и преценки, можем да забележим непрекъснатия поток от мъдрост, който протича през нас и направлява действията ни.

Защо ясният и стабилен ум е нужен в работата с кристали? Видяхме, че кристалът притежава способност да влияе върху вибрацията, за да се проявят променените обстоятелства. От това бихме могли да извлечем полза. Създаваме конкретна мисловна вибрация, с която кристалът резонира хармонично и после я препраща към други вибрации, с които да си взаимодейства и да ги промени според намерението ни. С помощта на тази техника можем да постигнем изменения в менталното, астралното, етерното и физическото поле. За да ги осъществим успешно, трябва да сме сигурни, че визуализацията, мисълта или решимостта ще бъдат задържани неподвижно толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на целите ни. Мислите и картините трябва да се фокусират с такава сила, че кристалът да получи ясен отпечатък, който да не се обърква с други, съперничещи им мисли или картини. Предава се само един набор от вибрации. Ако умът е задръстен и неуправляем, няма начин да сполучите. Не можете да контролирате страничните мисли, които се промъкват в желаната от вас картина. Нещо повече, образите и мислите трябва да бъдат в стабилно състояние, докато със силата на волята си ги насочвате през кристала, за да бъдат излъчени по желания от вас начин. Колкото по-висока е степента на концентрация, на която сте способни, толкова по-здрав контрол ще имате над действията си и толкова по-резултатни ще бъдат те.

Следващата техника цели развиване и тренировка на ума. Изпробвайте я и после проверете постигнатите промени в заниманията си с кристалите. Препоръчва се да я прилагате поне трийсет дни, за да забележите ефекта. После опитайте третата техника, наречена „упражнение за излъчване на спокойствие". В него ще използвате ума и волята си, за да управлявате вибрацията в кристала и да предизвиквате промени.

Тренировка на ума

Изберете време и място така, че да не ви безпокоят, и седнете отпуснати, но с изправен гръб. Можете да легнете по гръб, но това понякога действа приспиващо. Затворете очи и насочете вниманието си към дишането. Дишайте естествено и забележете къде дъхът сякаш ви гъделичка - по крайчето на носа, ноздрите или горната устна. Вместо като гъделичкане може да го усетите като лек хлад. Ако не успеете да забележите къде въздухът влиза и излиза от тялото ви, съсредоточете се върху върха на носа или върху горната си устна, докато не усетите въздушната струйка. Седите изправени и отпуснати, дишате естествено и чувствате лекото гъделичкане на дъха си при вдишването и издишването. Ако усетите, че вниманието ри се е отклонило, върнете го към гъделичкането на дъха. Ще почувствате как се успокоявате и съсредоточавате. Умът ви в крайна сметка ще утихне, докато в съзнанието не остане нищо освен гъделичкащия дъх. Ще установите, че дишате все по-слабо и по-слабо, тъй като навлизате в състояние на дълбока концентрация. Може да усетите, че дишането ви секва напълно, когато потънете в изключително дълбока концентрация. Не се притеснявайте веднага щом забележите, че дишането ви е спряло, то моментално се възобновява. Не се опитвайте да го управлявате. Само го наблюдавайте. Не обръщайте внимание на картини, емоции, чувства или мисли, които могат да се появят. Това само ще ви разсее и ще наруши концентрацията ви. Започнете с триминутна тренировка. После увеличете времето на седем, единайсет, петнайсет, до трийсет минути на сеанс. Ако желаете, можете да седите така цял час. Възможно е в началото вашият ум да ви се стори твърде активен. Той навярно винаги е бил такъв, но просто не сте го забелязвали преди. Най-важното: не бива да правите преценки за себе си и за своя „напредък". Това ще ви пречи. Просто отдръпнете ума си от оценките и го върнете към дишането. Така развиете своята способност да се съсредоточавате и без усилие да направлявате ума си.

Изпълнявайки това упражнение, обърнете внимание как мислите сякаш идват и си отиват. Те като че ли не възникват в ума ви, а го преплуват. Вие привличате някои от тях, други - не. Мислите, които отбягвате или с които не проявявате склонност да резонирате хармонично, не се задържат във вас. Напускат ви бързо или остават незабелязани. В бистрия, управляван ум мислите не идват неканени. Ясният ум работи с онези от тях, които са нарочно повикани и умишлено управлявани. Препоръчваме ви техника за извикване и направляване на мисли и образи с помощта на кварцов кристал.

Упражнение за излъчване на покой

Работете съвместно с някой, който е дал съгласието си за това. Седнете спокойно и отпуснато един срещу друг. И двамата дишайте естествено. Нека партньорът ви затвори очи. Той трябва да седи неподвижно и да приема това, което ще изпращате с помощта на кристала си. Хванете кристала с две ръце пред себе си, като върхът му е насочен навън, затворете очи. Представете си, че чувствате силно доволство, например, че сте в най-спокойното място, което сте виждали или което сте в състояние да си въобразите. Може би се излежавате под слънцето на пуст плаж, нямате нищо конкретно за вършене, усещате с цялото си същество топлината, с която се пропивате, и полъха на прохладния бриз в палмите над вас. Може да ви се прииска да поемете дълбоко въздух няколко пъти и да издишате, като се отпускате още повече. Започвате да усещате дълбоко доволство. Всичко е наред. Всичко е така, както трябва да бъде, и винаги ще бъде наред. Представете си такова състояние и създайте в себе си такова усещане.

Задържайки стабилно тази безметежна картина и мислите, свързани с нея, отворете очи и се взрете в кварцовия кристал. Без да се отвличате нито за миг от състоянието на покой, поемете дълбоко въздух и се престорете, че вдъхвате всичкия този покой и доволство в кристала. Ако искате, направете това няколко пъти, докато усетите, че е достатъчно. После, държейки кристала в дясната си ръка, насочете върха му към човека, срещу вас, който е със затворени очи и готов да приема. Представете си как целият покой и доволство, които сте „вдъхнали" в кристала, започват да изтичат от върха и да проникват в партньора ви. Може да Приличат на златен или розов поток светлина, излизаща от върха на кристала и попиваща в него. Продължавате да насочвате образите, мислите и усещането за покой в кристала и те продължават да изпълват човека срещу вас. Може да ви се прииска да завъртите кристала около него, за да накарате покоя да го обгърне като ореол, или пък да го насочите към сърцето му. Следвайте усещанията си. Ако мислите ви се отклонят, просто ги върнете към това, което вършите. Представете си отново как от вас изтича доволство и покой и през кристала преминава в човека срещу вас.

Ако почувствате желание да насочите този поток към определена част от тялото му, направете го. Щом интуитивно доловите у партньора напрегнатост или съпротивление срещу потока, обърнете го натам. Представете си нещо напрегнато, което омеква и се разлива, докато се хармонизира с общото доволство. Може да поискате да си представите как човекът пред вас става малко по-голям от сиянието на покой, което сякаш излъчва, или пък да си въобразите различни неща, случващи се с него, които сякаш дават израз на растящото му доволство. Не се тревожете, не се чудете дали правите всичко както трябва. Просто продължавайте така, докато усетите, че е достатъчно. Това усещане е много отчетливо. Доверете се на себе си. След като сте привършили с излъчването от кристала; положете го пред себе си. Затворете очи и останете седнали няколко минути, наслаждавайки се на доволството. Когато ви се прииска, ги отворете и кажете на човека срещу себе си, че процесът е приключил и че ако желае, може да отвори очи. После поседете заедно за миг, преди да станете и да се заемете с делничните си задачи.

По време на току-що описания процес се случват определени неща. Представяйки си, че усещате покой, вие сте създали в себе си особен резонанс, който отразява това състояние. После кварцовият кристал започва да резонира с тази вибрация, която сте „вдъхнали" в него. Тъй като той усилва вибрацията на покой, всъщност ви помага вие самият да го почувствате по-силно. Това от своя страна попада обратно в кристала, който усилва покоя още повече, помагайки ви да се почувствате още по-спокоен и т.н. Когато си представяте как вибрациите на покой излизат от кристала и проникват в човека срещу вас, вие използвате волята си, за да приведете вибрациите на своя партньор и тези на кристала в съзвучие. Човекът попада под влиянието им и започва да усеща доволство.

Междувременно може да сте усетили, че и у вас настъпват „смущения". Дишането ви може да е станало много спокойно. Може да сте усетили нещо като гъделичкане в центъра на челото или по протежението на гръбначния си стълб. Може да сте започнали да треперите или да се потите. Може да сте се почувствали слаби или заредени с необикновена сила или енергия. Може да сте забелязали повишена чувствителност в тялото си. Може да ви се е доспало. Тези усещания не е изключено да се дължат на някои по-трудно доловими енергии, които се пробуждат във вас. Или пък да са проявления на някакви прегради или по-просто казано, на слабост на нервната система, когато през тялото ви протичат по-висши енергии с по-висок заряд. Много са възможните причини за онова, което сте изпитали. Докато осъществявате този процес, просто не обръщайте внимание на подобни усещания. Отдръпнете вниманието си от тях и го насочете обратно към това, което правите. Не им позволявайте да се намесват в концентрацията ви. Можете да се занимаете с тях по-късно.

Възможни са два начина за визуализиране и осъществяване на промяна. Единият е да си представите промяната като нещо, което вече се е случило, и след това да излъчите тази представа от кристала си. Другия начин току-що описахме. Представяте си и изживявате промяната, сякаш тя става във вас, а после си я представяте как достига завършека си в друг човек. Във втория случай е важно да помните, че не бива да принуждавате промяната, а трябва да й позволите да се извърши.