Веди

Веди, от санскрит: „знание"; събирателно понятие за означаване на свещените текстове на индуизма, които са възникнали между 1500 и 500 пр. Хр. Те са разделени на три класа, които заедно образуват шрути, чутото или откровението, което представлява задължителния канон за всеки индуист:

1. Самхити: Ригведа, Самаведа (мелодиите, които се пеят при жертвоприношението), Яджурведа (жертвени формули) и Атхарваведа (магически заклинания);

2. Брахмани: определените за жреците разяснения и указания за правилното извършване на жертвоприношението;

3. Араняки и Упанишади.

Към неканоничните текстове (от санскрит: смрити = „запомненото") се числят сутрите („нишка"), учебни книги за ритуала, служещи като опора на паметта. Те образуват помощната наука на ведите (ведангите).