Великата богиня

Великата богиня, или Великата майка. В предисторическото време на матриархата не съществували мъжки богове, особено в Европа. За безсмъртна, неизменна и всесилна се смятала само Великата богиня. С нея се свързвали отделните фази на Луната (нарастващата Луна, пълнолунието и намаляващата Луна). След това, в една по-късна фаза това довело до триделение на Великата богиня: девойката в горния въздух, нимфата на земята и морето и старицата на подземния свят. В гръцката митология на тази троичност отговарят Селена, Афродита и Хеката.