Вещерски мехлем

Вещерски мехлем. Още през XVI в. учени като Кардано и Дела Порта застъпват мнението, че явления от вещерството като поява на дявола, превръщане в животно и летене могат да бъдат обяснени с употребата на дроги в мехлеми и напитки.

Изследователят на окултизма Кизеветер (1854-1895) различава три вида: 1. легендарни, 2. индиферентни и 3. наркотични Вещерски мехлеми, към които спадат растения от семейство каргофови (Буника, Татул и Беладона) и макът. Един опит с буника, който той провежда върху себе си, предизвиква у него сънища за летене и видения. В 1930 гьотингенският проф. Пойкерт заедно с един адвокат извършва върху себе си опит с Вещерски мехлеми. Когато след събуждането си двамата поотделно записват своите преживявания, те установяват, че тези преживявания съвпадат до последната подробност. Те се покриват и със сведенията и признанията на осъдените вещици. Пойкерт установява, че такива мехлеми били използвани от жени през средновековието. Освен растения от семейство картофови Вещерски мехлеми съдържат и части от бучиниш и самакитка (бот.: Aconitum napellus), чиято психоактивна съставка, аконитът, възбужда чувствителните нервни влакна и предизвиква чувството за превръщане в животно.