Теософия

Теософия, от гръцки: „Божия мъдрост"; събирателно понятие за озн. на всички духовни стремежи за постигане на познание на божественото, абсолютното и свръхсетивното. В противоположност на основаващите се на логическото мислене методи на философията или теологията теософията си служи със свръхестествената способност за познание. Към нея се отнасят просветлението, откровенията, вътрешното виждане и всички форми на разширение на съзнанието, които могат да се постигнат чрез медитация, аскеза, йога и пр. Теософите често се позовават на прадревни традиции и учения, които са им били разкрити от тайни учители (махатми). Теософията на Новото време започва с Бьоме и достига своя връх с основаването на Теософското общество (1875) от Блаватска и Олкът. Характерна за тази форма на теософията е тясната връзка с източните мъдри учения (Индуизъм, Будизъм). Централната идея на теософията е учението за реинкарнацията.