Вулфенит с Хидроцинкит от Бад Блайберг, където е описан за пръв път

ВУЛФЕНИТ с ХИДРОЦИНКИТ - ОБРАЗЕЦ от СТАРА КОЛЕКЦИЯ, от ТИПОВОТО НАХОДИЩЕ на ВУЛФЕНИТА

 

Находище: Минен сектор „Курутен“ на Мина Стефани, Бад Блайберг, Минен район Блайберг, Каринтия, Австрия



Размер: 44/33/22 мм

Тегло: 26 г

Вулфенитът от миньорския район Бад Блайберг (Bad Bleiberg) в Каринтия, Австрия, има легендарен статус в геологията. Това находище е типово находище (Type Locality) за минерала. Това означава, че именно тук вулфенитът е открит, изследван и описан научно за първи път в света.

1. История и наименование


Откритието: Оловният молибдат (PbMoO₄) е изследван за първи път в Блайберг в края на XVIII век. През 1785 г. австрийският йезуит, ботаник и минералог Франц Ксавиер фон Вулфен публикува монография за оловните руди в Каринтия, описвайки детайлно красивите жълти кристали. 
Името: Официалното наименование „вулфенит“ е дадено през 1845 г. от Вилхелм фон Хайдингер в чест на фон Вулфен. Преди това минералът е наричан с латински описания или с немското Kärntherischer Bleispath (Каринтийска оловна руда).





2. Специфични характеристики на Блайбергския вулфенит

За разлика от по-късно откритите яркочервени или наситено оранжеви едри кристали от Аризона и Мексико, образците от Блайберг имат много специфичен европейски „класически“ вид:


Цвят: Варира от восъчно жълто, лимоненожълто и медено до бледо оранжево. Срещат се и изключително редки сиво-черни или зеленикави разновидности.
Форма на кристалите (Хабитус): Типични са тънките, плоски (таблетъчни) квадратни кристали, често наричани от колекционерите „остриета“ или „люспи“. Понякога образуват красиви, подобни на роза агрегати върху матрицата. [1, 2]
Асоциация: Най-често се среща кацнал върху контрастна основа от бял/сивкав варовик или в съчетания с хемиморфит, церусит, калцит и барит.





3. Конкретни мини и находища в района

Минната дейност в района на Минния регион Блайберг е продължила векове наред преди окончателното затваряне на рудниците през 1993 г. заради икономическа неизгодност. Най-емблематичните подземни локации за вулфенит са:


Мина Стефани (Stefanie Mine): Известна с намирането на забележителни джобове. През 1985 г. там е открита кухина на 12-то ниво с уникални зелени вулфенити, както и геоди с кристали, надхвърлящи 5 см – гигантски размер за тази локация.
Мина Антони (Antoni Mine) и Рудник Стефан (Stephanischacht).



Понеже мините са затворени от десетилетия, нови образци от Бад Блайберг вече не се добиват. Поради историческата си стойност като Type Locality, всяко парче оттам има много висока колекционерска и пазарна стойност.


Kuruten-Revier (Минен сектор „Курутен“): Това е стара, запечатана в миналото част от подземната минна система, намираща се в близост до известния рудник Стефани (Stefanie Mine) или в покрайнините на селището Блайберг.
Исторически контекст: Минните джобове в този сектор са открити или кръстени по времето, когато местното население е свързвало тези подземни кухини с места за укритие или отбрана от набезите на куруците (унгарските конници).