Алберт Велики

Алберт Велики (1193-1280), Алберт от Болщет. Теолог, философ и естествоизпитател. Алберт Велики следва в Падуа, където и постъпва в доминиканския орден. Още в 1230 преподава в Париж. По това време славата му на учен е толкова голяма, че за да има достатъчно място, лекциите му трябва да се провеждат на открито. В1243 ръководи училището на ордена в Кьолн. Към най-известните му ученици се числи Тома Аквински. В 1260 е назначен за епископ на Регенсбург. Скоро обаче подава оставка и заминава за Германия като преподавател. Пълното издание на неговите съчинения, които са публикувани в 1651 в Лион, обхваща 21 фолианта. Но и днес в науката все още няма единство по това кои съчинения действително са на Алберт Велики. Тъй като той се занимава с почти всички науки на своето време и ги е обогатил със собствения си принос, го наричат „доктор универсалис". Макар че от него сме наследили мисълта: „Изследването на природата не се състои в това - лековерно да се преразказва съобщеното от други, а в това - да се изследват разкриващите се в естествените науки сили", той все пак безкритично приема суеверието на своите предшественици и съвременници. Така например в петте книги за металите и минералите, които съдържат всички суеверия на неговото време, той твърди, че всеки камък има магическа сила, която може да се установи чрез експерименти. За Алберт Велики се носи също славата, че бил алхимик и че открил философския камък. Неговият ученик Тома Аквински обаче го унищожил, защото го считал за дяволско творение. Днес обаче съществува убеждението, че приписваните му алхимически съчинения са доказано неистински. Съвременници на Алберт Велики твърдят, че той бил направил изкуствен човек, андроид, отделните части от тялото на който се намирали под влиянието на определени планети. Този автомат, който можел и да говори, му бил прислужник (Голем). За Алберт Велики като магьосник Египетски тайни.