Албигойци

Албигойци, секта/църква от XII-XIII в., чието име се извежда от главното й седалище Алби до Тулуза (Южна Франция). Те са тясно свързани с движението на катарите. Вероятно тази секта произхожда от Източна Европа, защото в изворите нейните привърженици често се наричат българи. Доказано е, че са съществували контакти с гностическите секти (Гностика) на богомилите и павликяните, които били много разпространени в българската част на Тракия. След убийството на папския пратеник тази секта бива систематично унищожавана в албигойските войни (1209-29). Затова е много трудно да се даде картина на нейното учение на базата на оригинални текстове. Албигойците отхвърлят Ветхия завет, тайнствата и брака. Теологията им се основава на гностически дуализъм на добро (Бог) и зло (Луцифер). Освен това вярват в прераждането на душата. След смъртта душата преминава в друго тяло, за да изкупи прегрешенията си от изминалия живот. Спасението е възможно само ако в часа на смъртта се извърши духовното кръщение (консоламентум). Обикновеният привърженик на тази секта може да се надява на тази милост, ако подкрепя материално Съвършените (перфекти).

Причините за това еретическо движение (Катари) и за широкото му разпространение са все още неясни. То се разглежда като движение на социален протест срещу икономически много силната църква, което би изяснило и факта, че то е било подкрепяно от светски владетели. Добитият при преследването на албигойци опит, методите на потискане и свързаният с тях апарат допринасят решително за възникването на преследвания на вещиците. Още в 1260 папа Александър IV позволява на инквизиторите да се заемат и с вещиците. Инквизиторите, които при преследването на южнофренското еретическо движение установяват, че в тези секти (валдензери) има и много жени, стигат до погрешния извод, че вещиците образуват организирана еретическа секта.