Веданта

Веданта, от санскрит: „край на Ведите", ознанчава на базиращата се на Упанишадите философска система, която претендирала, че усъвършенства Ведите. Тъй като в Упанишадите имало много възгледи за отношението на отделната душа към абсолюта, съществували различни форми на Веданта. Първият опит за систематизиране на Веданта предприел през I в. сл. Хр. мъдрецът Бадараяна в своята Брахма-сутра, която се състои от 555 кратки афоризми. Основната мисъл е, че световната душа (Брахма) в един вид еволюция (от санскрит: паринама) се е развила в множеството отделни души. През VIII в. се оформя учението (Шанкара), че многообразният свят е само привидност, а съществува само вечният Брахма, с когото отделната душа е тъждествена.