Аскеза

Аскеза, от гръцки.: „упражнение"; упражнения на покаяние, убиване на плътските страсти чрез понасяне на болки и отказ от храна. Тази форма на религиозен живот се среща във всички световни религии. В християнството и исляма аскезата е тясно свързана с мистиката. В християнството се различават пет вида аскеза: хранителна аскеза (пост), сексуална аскеза, телесна аскеза (закаляване и мъчение), аскеза на добродетелта (липса на притежания, монашество) и аскеза на молитвата (медитативни упражнения). Известни са и индийски аскети (садху), които често упражняват много сурови практики. Освен че седят върху горящи пръчки дърво (от санскрит: панчадхуни), те лежат върху тръни (кантакасайя) или върху „легло от стрели" (сараайя). Други видове самоизтезание са стоенето дни наред облегнат на подпора (тхарасри), висенето с главата надолу (урдхвамукти), самоосакатяването (урдхвабаху), самопогребването (самадх), ходенето на ръце, на колене и пр., осемчленното покаяние (аштанга, дандават), седенето дни наред във вода (джаласайин) и форми на пост като например пиенето само на мляко и др. Будизмът отхвърля крайната форма на този индийски аскетизъм и проповядва един среден път (I проповед на Буда за четирите благородни истини), който се състои от осем предписания (осморен път).