Йога

Йога, от санскрит: „ярем"; индийска медитативна и контемплативна практика за постигане на по-висши състояния на съзнанието. Вероятно такива упражнения, особено за войници, е имало още в ранната индийска история. При разкопки в долината на Инд е открита статуя в йогийска поза от 2500 пр. Хр. Йога не е специфично индуистко явление, защото се среща и в будизма и джайнизма. Класическо изложение на йога се съдържа в Йога-сутра на Патанджали, която се състои от 194 кратки изречения. Т. нар. път на йога се състои от осем степени:

1. Яма: нравствено възпитание; тук спадат невреденето на други същества, истинността, целомъдрието, некраденето и липсата на страсти.

2. Нияма: обетите за чистота, скромност и аскеза, изучаване на свещените текстове и отдаденост на Бога.

3. Асани: пози на тялото; известна е позата лотос (падмасана).

4. Пранаяма: регулиране на дишането; тук спадат издишването, вдишването и задържането на дъха.

5. Пратяхара: свиване на органите, отдръпване на сетивата от сетивните обекти.

6. Дхарана: установяване на органа на мисленето; мислите се концентрират върху определена точка.

7. Дхяна: медитация, при която представната способност е насочена постоянно към една точка.

8. Самадхи: вглъбяване; субектът и обектът стават едно.

Най-важните форми на йога са Хата-Йога, Кундалини-Йога, Раджа-Йога и Мантра-Йога.