Аяхуаска

Аяхуаска, на езика кечуа: „ластар на душата"; или яге, бот.: Banisteriopsis caapi, вид лиана, която расте в Западна Амазония. Аяхуаска е психоактивно растение, чието действие се дължи на алкалоидите хармалин и хармин. И двете вещества се съдържат и в степното седефче (Peganum harmala), виреещо в Близкия изток. Това магическо растение, описано от известния герм. фармаколог Левин (Banisteria caapi - ein neues Rauschgift und Heilmittel, 1929), се използва от южноамериканските шамани (курандерод) при религиозни действия и за лечение. Приемът му причинява най-напред гадене, след това състояния на еуфория и цветни халюцинации. Много често във виденията се появяват животни, най-често котки и влечуги. По-нататък при пушенето на аяхуаска се появяват предизвикани от раздразването на мозъчната кора светлинни впечатления (фосфени), които се описват като геометрични модели. Шаманът трябва да изтълкува тези геометрични и абстрактни модели. В литературата се спори по това дали аяхуаска има и телепатично действие. Писателят Уилям Бъроу и поетът Алън Гинзбърг публикуват в 1963 своите опитности с тази дрога (The Yage Letters). Оттогава аяхуаска се цени като средство, даващо достъп до колективното несъзнавано и архетиповете в смисъла на учението на К. Г. Юнг. Тъй като епифизата (шишарковидната жлеза) на човека също съдържа подобни на хармалин алкалоиди, аяхуаска е много ефикасно средство за активизиране на 7-ата чакра (Чакри).