Балансиране на Шеста чакра

Когато визуализираме, фантазираме или си припомняме, ние използваме процес, твърде подобен на онзи, който използваме, за да виждаме физически; онова, което ни интересува тук, е разликата между тези процеси. Ако затворя очите си и си припомня какво съм видял по време на вчерашната си разходка, или затворя очите си, за да си представя разходката, която ще направя утре, процесът е подобен - визуализирам елементи, които не са налични физически.

Споменът се базира на онова, което сме видели, но такава е и нашата проекция на бъдещи събития - единствената разлика е в подредбата на техните елементи.

Това означава, че ако искаме да развием своите психически способности, е полезно да се научим да визуализираме. Можем да започнем с едно просто упражнение за визуализация: представете си една чаша и я напълнете с вода. Представете си я пълна, пълна наполовина, празна или пълна с червена, синя, мътна или бистра вода. Представете си старинна гравирана чаша с рисунки от външната страна и после си представете, че чашата се счупва. Обогатете това упражнение както желаете - „номерът" е да фокусирате вниманието си върху волевото формиране на образи.

Освен това можете да си припомните някакъв неясен образ и да го накарате да се изпълни с подробности. Какво имахте за закуска вчера сутринта? Какви на цвят бяха чиниите? С какви дрехи бяхте облечени? Кой друг присъстваше в стаята? Какво беше времето навън? Колко лампи бяха запалени? Можем да използваме тази техника, за да обогатим своето припомняне на сънища. „Вървя сам в гората." Какъв вид гора? Какъв сезон е, кое време от деня? От какъв вид са дърветата? В какви цветове бяхте облечени в съня? Всички тези въпроси се задават не за да им се намери отговор, а за да нарисуват платното на въображението.

Можем също така да накараме определен образ като например една роза или къща да стане символ на нещо, което желаем да погледнем. Представете си своя най-добър приятел като къща. Какъв цвят би имала тази къща? В какво състояние би била? Колко стаи би имала? Как биха били украсени те? Кой би живял там? Как би изглеждал дворът? Често ли биха посещавали къщата приятели? Добре дошли ли биха се чувствали те?

Ако използваме като символ роза, поглеждаме колко отворена е розата. Каква е на цвят и колко венчелистчета са отворени? Колко здраво е стъблото, колко дълбоки са корените? В слънчева градина с много рози ли се намира тя, или е запусната и сама? Почвата плодородна и мека ли е, или е твърда и камениста? Как представя този вид информация вашият приятел? Или вас.

Творческата визуализация е техника, при която си представяме неща, които желаем да проявим в своя живот, и им даваме необходимия фокус и внимание, за да ги осъществим. Щом веднъж се научим да визуализираме прости неща, после можем да визуализираме с цветни подробности нещата, които искаме и от които се нуждаем. Това създава цветен прозорец, през който осветяваме своето съзнание в акта на творчеството.

Най-добрият начин да визуализираме творчески е да легнем и дълбоко да се отпуснем. Използвайте няколко йога-протягания или стандартната си медитативна техника, за да се отпуснете, или просто наблюдавайте в продължение на няколко минути дишането си. После накарайте нещото, събитието или ситуацията, към която се стремите, да се разиграе във въображението ви. Представете си, че сте вече там, че сте действително заети с вашата фантазия. Позволете си да почувствате на физическо-емоционално равнище отговора на своето тяло. Пропийте клетките си с това чувство; позволете му да резонира с всяка чакра. Позволете си да се наслаждавате на процеса - не правете усилие.

Когато почувствате, че умът и тялото ви са напълно пропити от визуализацията, е време да я оставите да си отиде. Ако не я оставим да си отиде, това прилича на писане на писмо, което никога няма да бъде изпратено. Понякога поставям пламтяща сфера около моя образ и си представям балон, излитащ в небето. Когато го оставя да си отиде, си казвам, че сега той върви по своя път към проявлението и обръщам вниманието си към нещо друго. (В противен случай не го оставям да си иде.) Изразявам вярата си, че моята визия ще се прояви във формата и времето, които са най- подходящи за всичко това.