Балансиране на Седма чакра

Медитацията е техника за енергизиране, успокояване и очистване на ума. Нейната цел е да тренира ума да влиза в по-фини състояния на съзнание и да трансцендира дребните задачи, които обикновено владеят ума, позволявайки ни да постигнем едно по-дълбоко, по-голямо състояние на осъзнатост. От всички методи за лечение и развитие на Седмата чакра медитацията е може би най-силното средство, с което разполагаме. Ако универсалното съзнание е системата, в която сме вложени всички, а умът е организатор на нейните компоненти, то техниката, която внася спокойствие, ред и яснота в този ум, внася ред и яснота и във всичко друго. Онези, които редовно практикуват медитация, обикновено съобщават за увеличено равнище на функциониране в много аспекти от живота си, не само на процесите на мисленето им. Увеличено физическо здраве, по-голяма продуктивност в работата, по-добра концентрация и повече лично удовлетворение са някои от резултатите, за които се съобщава.

Има безброй техники, които могат да бъдат използвани за постигане на медитативно състояние. На онези, които казват, че не могат да медитират, може би ще помогне някоя различна техника. Ето няколко техники:

• Неспецифично, свободно протичащо движение било като спокоен поток (Автентично движение), било като бързо разтоварване (Хаотичната медитация на Раджниш)
• Регулиране и наблюдаване на собственото дишане
• Втренчено гледане на образ като например пламък, мандала или символ
• Изричане на мантра, фраза или утвърждение
• Наблюдаване на свидетеля
• Следване на собствените мисли
• Мълчаливо и осъзнато ходене
• Концентриране върху схващане или проблем (като в дзен-коана „Какъв е звукът от пляскането на една ръка?")
• Внимателно слушане на звуци или музика
• Визуализиране на движението на енергията нагоре и надолу в тялото (раздвижване на енергията)
• Ръководени визуализации или трансови пътешествия
• Просто отпускане и възприемане на всичко преминаващо.

Ще забележите, че някои методи включват концентративна медитация, при която човек фокусира вниманието си върху отделно средство като например звук, образ или дейност с цел да направи ума си насочен към едно и да пресече всички разсейвания. Други методи са рецептивни медитации, при които човек се отваря за потока на мислите, чувствата или импулсите и ги следва докъдето може. Според описанието на Йога сутра на Патанджали по принцип има три етапа в концентративната медитация: дхарана (концентрация), дхяна (медитация или сливане) и самадхи (екстаз). В конкретни понятия това включва фокусиране на осъзнатостта върху даден обект, позволяване тя да се слее с обекта и опит за състоянието на ума, възникващо, когато се извърши пълно претопяване и вече няма чувство за субект и обект, а само чувство на битие. (Рецептивната медитация се описва по-пълно в статията за Внимание.)

Техниките, които работят най-добре, зависят от основния ви характер и потребностите ви за дадения период. Ако се опитвате да успокоите мислите си, когато сте в криза, може да е полезно да броите дишането си, дори редовните дихания ще успокоят тялото. Ако ви е толкова трудно да се успокоите, че изобщо не медитирате, бихте могли да опитате медитация в движение или ходеща медитация. Ако в ума ви дрънчат много мисли, бихте могли да опитате мантра-медитация, която въвежда в ума ви ритъм, което внася хармония в мислите и действията ви. Ако се опитвате да се изчистите от стреса, който донасяте вкъщи от работата си, полезно е да раздвижите енергията в тялото, сякаш вземате душ в усещане и светлина.

Медитацията може да има дълбоки резултати. Тъй като нашите мисли често ни държат заети в повтарящи се модели и ограничени вярвания, медитацията може да ни даде достъп до една по-дълбока мъдрост, до по-дълбоко състояние на съзнание. Когато успокоим ума си, имаме правото на избор да разтоварим своите привични реакции - гняв или присъда, страх или желание - и да се освободим от тези модели. Когато се разтоварим, ставаме по-леки, по-празни и по-способни за достъп до трансценденталните състояния на универсалното съзнание.

Медитацията може да изведе погребания по-рано несъзнаван материал на долните чакри до съзнанието. Така медитацията обслужва и издигащите се, освобождаващи потоци, тъй като пречиства нашите вибрации чакра по чакра, давайки ни по-дълбоко разбиране и самопознание. Щом позволим постоянното дрънкане на ума да утихне, отдолу се появява по-дълбокият шепот точно както правят сънищата, когато съзнателният ни ум заспи.

Издигащият се от несъзнаваното материал може обаче да породи разнообразни резултати. Можем да бъдем бомбардирани от чувства, усещания или информация, с която не сме подготвени да се справим, или бихме могли да се освободим от материалното, което несъзнателно ни е поддържало. Ако работата ни в долните чакри е формирала основа за по-висше съзнание, ще имаме средствата и контекста, необходим, за да се справим с трудния материал. Ако това не е станало, можем да отидем при някой трениран, за да ни помогне. Според мен не е препоръчително просто да го пренебрегнем (както биха могли да съветват някои духовни учители), а да използваме информацията, за да работим върху възлите на нашето психично същество. Те може да имат соматични (физически), емоционални или символични аспекти. Искам също да подчертая, че тук говоря за по-големите части от материала. Не е необходимо да търсим помощ за всичко, което възниква - а само за онези неща, които се повтарят или имат силен психичен заряд.

Медитацията може да обслужва и слизащия надолу ток на проявлението. Това е аспектът, подчертаван от Шри Ауробиндо и наречен Трансформираща сила. Тя е онова, което ще замести бързо изчерпаните ни енергии и недодяланите ни усилия, и което ще започне там, където свършват останалите видове йога, осветявайки първо върха на нашето същество, слизайки после от равнище на равнище, меко, спокойно, неустоимо. Това именно ще доведе цялото ни същество чак до най-долните слоеве.

 Слизащата медитация прониква в свръхсъзнателния слой над главата и изтиква надолу, чакра по чакра, силата на осъзнаването, хранейки всеки център от безкрайния източник отгоре. Когато внасяме по-висше съзнание в по-долните центрове, ние внасяме божественост в тялото си, което води до равновесие и милост в нашето същество. Това е спускането на съзнанието, което ще изследваме в последната глава.