Балансиране на Седма чакра

Вниманието е изключително важен ключ към воденето на съзнателен живот. То е основното качество, което трябва да култивираме в Седмата чакра, защото става лупата, която води пътуването ни, както и лечебният мехлем за драскотините и натъртванията, които получаваме по пътя. Повечето от тези драскотини се появяват от липсата на внимание.

Вниманието включва това да забелязваме фините аромати и текстури на всеки миг и да оценяваме множеството втъкани равнища в тях, без да се привързваме към някое особено равнище. Вниманието внася цялата ни осъзнатост в настоящия момент, правейки ни способни да изживяваме напълно нещата. В тази пълнота вниманието внася удовлетворение в живота ни, тъй като сме потопени в невероятното богатство на всеки миг. Вниманието не забравя миналото или бъдещето, а ги събира в настоящето. Държим ги съзнателно в погледа си като начини да повишим смисъла на настоящето. Вниманието лежи в основата на схващането „Чакането е" (от книгата на Робърт Хайнлайн Чужденец в чужда страна). В чакането не обръщаме внимание на бъдещето, а изживяваме съвършенството на разгръщащото се настояще.

Вниманието има много врагове, включително разграничението, предразсъдъците, вцепенеността, страха и всички демони на чакрите. Всеки един от тези врагове ни откъсва от изживяването на настоящето, заемайки ценно дисково пространство в операционната ни система. Всеки от тях е защита срещу силата на съзнателното живеене, което изисква и чувствителност, и отговорност. Когато действаме по навик, ние позволяваме на своя ум да се откъсне и вече не сме ангажирани в настоящето. Когато действаме по презумпция, не позволяваме на настоящия миг да се разгърне уникално. Когато сме вцепенени, отрязваме ценна информация и се лишаваме от пълнотата на изживяването. Ако сме нетърпеливи, се втурваме в бъдещето, не осъзнавайки колко богато е настоящето. Ако се страхуваме, не можем напълно да се ангажираме и вместо това свиваме вниманието си.

Вниманието ни дава огромна информация. Неговите врагове ограничават информацията, оставяйки ни с полуистини, погрешни разбирания, частични картини, незнание и погрешни впечатления. Пълната информация е равна на интелигентност. Да живеем интелигентно означава да избягваме страданието и да живеем приятно и леко.

Вниманието не трябва да прави нищо - вместо това то е състояние на наблюдение. То не съди, не оценява, не отрича и не одобрява. Просто наблюдава.

Упражнение за откриване на Свидетеля (Аза)

То може да се извършва в медитация (последвана от писане на дневник) или в разговор с други. Целта е да се освободим от своята нормална командна позиция за достатъчно дълго време, за да разпознаем реалността на същностното Аз под нея.

Методът на медитацията

Изберете сцена, история или ситуация, която има емоционален заряд за вас, такава, която ви е причинила трудности. Оставете сцената да се върти в ума ви, сякаш гледате видео и имате дистанционно в ръката си, с което можете да спирате, да връщате или да минавате напред по всяко време. Наблюдавайте драмата с очите на свидетеля.

Просто започнете от началото, наблюдавайки своето основно състояние на битие, и оставете драмата да се разиграва, като в същото време наблюдавате своите реакции. Когато изберете роля, която ви въздейства силно, натиснете въображаемото копче за спиране. Спрете и наблюдавайте реакцията си. Какво става в тялото ви? Какви са чувствата ви? Какви са усещанията ви? Какъв смисъл извеждате от чувствата си? Какви са поривите ви?

В дневника запишете своите отговори, сякаш описвате едно трето лице. „Той се чувства много нервен. Дланите му са потни и изпитва страх, че някой възнамерява да го критикува. Иска да избяга оттам." После можете да се върнете към филма и да пуснете следващата сцена, повтаряйки същите стъпки. Спрете, когато има заряд, и запишете какво изпитвате. Забележете, че свидетелят е този, който прави наблюдението и записва.

След като прегледате сцената, е време да се срещнете със свидетеля. В първо лице запишете гледната точка на свидетеля. Какви наблюдения иска да сподели свидетелят за тази личност? Какво забелязва? Какви истини се виждат тук? Свидетелят би могъл да каже: „Изненадан съм, че той е толкова нервен. Виждам, че се страхува, но искам да му кажа, че не съществува реална опасност. Той е извършвала успешно тази работа много пъти по-рано."

Важно е да помним, че свидетелят не е съдия. Ако критикът иска да се появи маскиран като свидетел, просто насочете свидетеля към критика. Например ако откриете, че пишете: „Той изглежда направо глупаво, като е така уплашен", тогава знайте, че вашият критик е заел мястото на свидетеля. Тогава накарайте свидетеля да наблюдава и пише за критика. „Виждам, че е необходимо съдене. Виждам, че има някой, който не разбира страха му." Можем да наблюдаваме своите свидетели в много обвивки, докато достигнем до едно обективно сърцевинно Аз. Това сърцевинно Аз има много мъдрост. Познаваме го, когато го открием.

С други

Изберете сцена, история или ситуация, която много ви безпокои. Седнете срещу приятел или терапевт и им разкажете за нея в първо лице, споделяйки своите чувства и мисли. Слушателят само потвърждава, но не прекъсва. Когато свършите, отидете да седнете при приятеля си и преразкажете историята в трето лице, от перспективата на един обективен свидетел. „Тогава тя трябваше да слезе и да се изправи срещу шефа си, и това направо я разгневи. Тя не обичаше да е гневна, защото гневът винаги й причиняваше проблеми в миналото."

Като финална стъпка приятелят може да попита свидетеля за други наблюдения или прозрения относно личността и какво може да е изпитал свидетелят, докато е наблюдавал.