Благодарността – лечението на душата и тялото

Здравейте, казвам се Ангелина Димитрова и съм от град Варна. Винаги, когато имах нужда, за да реша даден проблем попадах във сайта NewAge и намирах отговора търсен от мен. Прекрасни статии, прекрасни теми удивена съм, от това, че има хора, които обичат и се грижат за нашата духовност, защото без нея хората сме загубени. Моята причина, за да пиша е точно тази духовност,която ме въвлече в танца на живота, с която духовност човек се чувсва там където иска, или онова лечебното Тук и Сега. Дълго време живеех за хората, за тяхното одобрение и мнение, докато един ден не чух диагнозата „кисти на гърдата” и „поликистозни яйчници” и си казах, тези диагнози са за лекарите, не за мен. В моето съзнание имаше само тъга и липса на любов, знаех, че това е моментът, за да се науча да обичам и да се преродя с новото тяло и новото „Аз”. Започнах с първото, което почувствах, че е моето нещо и това беше „Обичам себе си!” на Луйз Хей. Всеки ден, повтарях колко се обичам, и колко прекрасен човек съм. Всеки Божий ден, аз благодарях на Бог, за моето съществуване и моето  красиво „Аз”, взе да се появява на бял свят. Основното, което мечтаех е да започна на чисто, а когато човек желае нещо, от цялото си сърце Цялата Вселена го подкрепя. Ако човек желае да започне на чисто, първо чисти душата си от минали травми и обиди. Отминалите действия, са си отминали, и позволявайки им да останат в душата ни, те се превръщат в отрови. А ние, нямаме нужда от това, в лечебният процес. Миналите действия, които „измъчват” съзнанието и не го оставят да гради своето ново „Аз”.

От няколко дена, седмици, дори месеци чета книгите на Луйз Хей, които са просто омиротворяващи и вдъхновяващи, за хора изгубили себе си и вътрешното си усещане за красота, обич и желание за творене и съществуване. Книгите ми дадоха възможност да намеря себе си, и душата, която вдишва въздуха при всеки възможен момент, за да живее. Книгите бяха моето решение, и пътят за моето изцеление. Книги за една изтормозена душа, която се луташе всеки ден и не намираме смисъл, дори за една усмивка. Душа изтормозена и неосъзнаваща, че грешки няма, има само действия, разбирания и убеждения, които градят пътя ни днес.

В един красив ден аз научих, че след две операции с имена „Миомектомия на матката” и „Лапароскопия”, ако не променя мислинете си, ме очаква трета. Защото моето мислене беше същото, както преди. Тъжно и безнадежно самотно.  Вече подготвена от четенето на много книги, в които авторите описваха една и съща причина, за появата на кисти. Това беше ОБИДАТА към Любим човек, от другият пол. Естествено аз съм жена и обидата беше насочена към моя съпруг. И не само това, но и отказване от женствеността, от онази наша женственост, която ни различава от другият пол. Беше дошъл моментът, както визира Луиз Хей „Да заобичам себе си!”, но не само на думи, а на дела и усещания. Да науча себе си, че съм прелестна се оказа лесна задача за мен, защото чувайки отново същата диагноза си казваш...”това е, нямам време за губене в тъга и разочарование”.. Ти вече си минал по този път, той е отъпкан и носи своите уроци, не страховете и страданията, а уроците са нашите случки в живота. Отъпканият път лесно се минава, защото този път имам силна мотивация, която ми дава силите за моето оздравяване и това е Любовта. Всеки ден със ставането, аз казвам на душата си, че я обичам, гледайки се в огледалото. Но не това е причината, за да ви пиша и да ви насочвам, как да намерите пътя към себе си, а да ви споделя, как аз намерих пътя към себе си, и ако това може да помогне и на вас, бих била двойно по щастлива.

Вероятно има хиляди жени, като мен,  които таят болка и огорчение от миналото, и това им пречи да намерят себе си и да заобичат живота. Но, моля Ви заслушайте си във вътрешното си „Аз”, и ако то ви казва време е, пишете всичко, онова, което чувствате, че ви е тежко. Напишете всяка обида, която сте почувствали, и на нейно място поставете новите си усещания, новите моменти, които очаквате за себе си. Освободете се от всичко, което ви гневи. Пишете и горете и отново пишете и горете, докато го забравите и то остане на белият лист. Истина е, че когато пишете, онова, което ви е горчало остава там, на белият лист, а когато го запалите, се освобождавате от него напълно. При мен не се получи от първият път, аз писах ли писах, горях в печката и пак писах. Това се нарича Шрайп Терапия, дамата, която ме посъветва да направя това лечение е  терапевт по ирисова диагностика. Получава се, повярвай те ми, плачеш и пишеш. След това си по лек от птица. Душата се чисти, от сълзите и всичко излиза.

Като втора следващата стъпка ви препоръчвам да си купите най-красивата тетрадка от която и да е книжарница, с най-големите листи. Вътре пишете всичко, което ви се случва, и му благодарете. Пишете с благодарност, за всяка емоция, която изпитате, тя е дошла за да ви научи да бъдете себе си. Благодарете на сълзите си, благодарете на въздуха, без който вашият дъх не може, благодарете за водата, за храната, за здравето си всеки ден, като пишете. Когато благодарим, ние си позволяваме да зависим от вида емоция, дори и тя да е тъга или сълзи в очите. Та това е прекрасно, Дънов споделя, че сълзите са очистващи, и лицето става благо. Вярно е това! Пишете с благодарност за всичко случващо се през деня, дори и за телефонното обаждане, с което не сте били съгласна. Благодарността удвоява доброто. Благодаря!  Благодарете, дори когато не се отнасят човешки с вас! Вие не зависите от емоциите на другите, а от вътрешната си потребност да благодарите, за това че вие съществувате и светът има нужда от Вас. Това е единствената дума, която си позволявам да споделя, че чисти карма, носи новото в живота ви и го увеличава, като доброто се настанява трайно във вас. Някой ще каже: „Но как така, аз ви съветвам, защото лично съм го изпитала.”, ако опитате и се доверите на себе си, ще разберете, че дори не ви казвам нещо ново, вашата душа вече го е знаела това.
Душата ми след всяко Благодаря е като пеперуда, която е намерила любимата си градина от цветя, за да й се наслади. Творете и не се страхувайте, благодарността е по силна от всяка мантра или йога упражнение. Не отричам нито едното, нито другото, но чрез Благодарността си възвърнах здравето и съм Благодарна за това! А, вие за какво сте благодарни?...Пишете, творете и Бог да е с Вас!

Ангелина Димитрова