Демони

Демони, от гръцки: даймон = „бог"; за разлика от гръцкия теос (= „бог"). Демони обозначава повече силата на бога, особено когато човек не желае да назове името му. От времето на Хезиод (VII в. пр. Хр.) насетне демони има значение на духове на умрели, полубогове или детронирани богове. Тези междинни същества се делят на зли демони (какодаймой) и добри демони (агатодаймон). Във всички висши религии наред с Бога или боговете се явяват и такива по-низши същества, които нерядко са някогашните богове на някой победен народ. Богатото на победи християнство води дълга борба срещу култа към старите богове, които или биват интерпретирани като зли демони, или тяхната функция бива поета от християнските светци.

Йерархия на Демони: Противоположност на небесната йерархия в християнската демонология. Неоплатоникът Пеел разделя йерархията на демоните, според тяхното местопребиваване на

1. обитатели на въздуха, които причиняват бури и лошо време;

2. обитатели на земята с подгрупи гноми (на земята или в пещерите), отговарящи за земетресенията и огъня, и горски жители, които заблуждават пътниците;

3. обитатели на водата, които са страшни на външен вид и причиняват корабокрушения;

4. демони на огъня, или лелириси, които ще осъществят контакт с хората едва в деня на Страшния съд;

5. хелиофоби, или луцифуги, които се появяват само нощем и се смятат за най-опасните демони, защото убиват хора.

В магьосническата литература от XVII в. се срещат обемисти списъци, разпределения на типове и класификации. Различават се крал на демоните (Луцифер); вицекрал (Белиал); четирима господари или губернатори: Сатана, Велзевул, Астарот и Плутон; седем велики князе: Ациел, Мефистофел, Марбуел, Ариел, Анигуел, Анифел и Барфее. Освен това има един Таен секретар на царството и домашни духове.