Друиди

Друиди, от гръцки: дриас = „дъб"; вероятно значение „високомъдър". Име на келтските жреци, които произлизали от аристокрацията. Освен това те били учители, поети и помирители (съдии). Това жречество владеело през I в. пр. Хр. почти половината Европа. Най-подходящо е да се сравнят с шаманите, защото задачата им била да изпълняват религиозните ритуали и да създават връзка с боговете. Вероятно в своите церемонии използвали психотропни дроги. Римският писател Плиний съобщава, че те се обличали в бяло, катерели се по дъбовете, режели имел, принасяли в жертва бели говеда и накрая устройвали празненство. Ученията на друидите, които се предавали само устно, западнали през първите християнски векове и се слели с келтското първично християнство - особено в Ирландия и Великобритания. В съвременната езотерика се правят опити за възраждане на друидството и неговите учения. Според Генон друидите са съхранили неповредено „старото знание", към което спада и християнството. Затова ирландските християни смятали, че тяхното християнство е само въплъщение на древните келтски учения, които били предавани устно от друидите. Михел смята, че друидите познавали един вид геомантия, която им давала възможност да откриват места на силата („свещени места"), особено над подземни извори, където изграждали своите светилища. Те откривали тези места с вълшебна пръчка (келт.: cambu или cambutta), от която води началото си епископският жезъл у християните. По-късните християнски църкви били изградени на такива места.