Духовност и религия

Много хора вече виждат разликата между духовност и религия. Осъзнават че да вярваш на съвкупност от мисли не те прави духовен човек. Колкото повече се вплиташ в тези вярвания, толкова повече се откъсваш от духовното вътре в теб. Много религиозни хора се оказват заковани на това стъпало. Въпреки това в момента сме свидетели на огромен прилив на осъзнатост, но също и вкопаване и засилване на егото. Някои религиозни институции ще се отворят за новото съзнание, други ще затвърдят доктриналните си позиции.

Религията е създадена от човека по редица причини - упражняване на контрол, вливане на морал, усилване на егото. Вие изповядвате греховете си на религиозния служител, ходите на преклонение в църква, казват ви как и кога да се молите. Това ви отдалечева от Бога. Истинската духовност е нещо, което се намира дълбоко във вас. Това е вашият път към любов, приемане и връзка със света и хората около вас. Тя не може бъде намерена в църква или чрез вярата по определен начин.

"Същността на религията:
Страхувай се от Бога и се прекланяй на Бога.
Същността на духовността:
Обичай Бога и стани още един Бог."
(Шри Чинмой)

Вяра срещу Опит

Религията обикновено изисква придържане към определена догма или система от вярвания. Духовността отдава малко значение на интелектуална вярвания, но засяга развиването и изпитването Божественото съзнание.

Страх срещу Любов

Доста често религията използва подходът на страха от Бог. Религията често се занимава с грях, вина и концепцията на Бог, който наказва. Духовния подход към Бога е по пътя на любовта. Това е любов, която не изисква присъда - само приемане. Духовността чувства така наречените грехове като просто невежество, основано на фалшивата вяра на това, кои сме.

Къде е Бог?

Често религията говори за Бог който е високо в небесата. Понякога Бог може да изглежда далеч от обсега на амбициозното човечеството. Духовността ни показва, че Бог е всезнаещ и вездесъщ, и може да се почувства като живо присъствие в нашето собствено сърце. Най-високата духовност казва, че няма разлика между Твореца и Неговото Творение.

Една Религия срещу Универсалност

Много последователи на религията чувстват, че само на пътя на тяхната религия може да доведе до спасение. Те имат огромна вяра в собствената си религия, но в същото време чувстват другите религии за грешни. Следователно, те могат да чувстват нужда да приобщават други към тяхната вяра.

"Всички фанатизъм е невярен, защото това е в противоречие на самата същност на Бога и на истината. Истината не може да се затвори в една книга, Библията или Веда или Корана, или в една религия." (Шри Ауробиндо)

Духовността чувства, че всички религии са валидни; като аналогия на много пътища, които водят до една и съща цел. Духовността обхваща всички световни религии, но в същото време, не е ограничена от никакви религиозни догми или форми.

"Ние вярваме не само в универсалната толерантност, но приемаме всички религии, като истинни. Също като различните потоци, които имат различни източници и всички смесват своите води в морето, така има различни пътища, криви или прави, и всички водят до Бог." (Свами Вивекананда - от речта на Световния парламент на религиите 1893 г)

Преклонение към Външното срещу Преклонение към Вътрешното

Религията поставя ударение предимно върху външните форми и външни ритуали. Духовността е по-малко засегната от външни ритуали. Духовността казва, че това, което е важно е вътрешната нагласа на търсещите. Чрез практикуване на духовност, ние се стремим да развиваме вътрешно светилище в нашето собствено сърце.

Религията и духовността притежават доста различия, но в същото време те са само термини и думи. Духовността и религията могат да бъдат взаимозаменяеми. Границата между религията и духовността е размита.

Дали религията е добра или лоша, наистина зависи от начина, по който се практикува и изживява.

Чрез своята религия, велики светци са достигнали реализациите на мистичен подход към Бога. Всяка религия е произвела духовни търсачи от най-висш порядък.