Около мен всичко хвърчи

Около мен всичко хвърчи. Дали ще са листа, пари, време... то просто всичко хвърчи. Аз също хвърча през повечето време, но докато го правя много неща научавам, осъзнавам и усещам. Забелязвам нещата, които ме заобикалят от пред, от зад, от ляво, от дясно, от горе, от долу, от всякъде! Те са много тези неща. Неща, които те карат да се чувстваш през цялото време все едно си на седмото небе, в измерение, което в него няма проблеми, няма главоблъсканици, няма задънени улици, няма лошотия. Там всичко е по-красиво, забелязваш детайлите, хармонията е в теб, миризмите са по-силни. Всичко е прекрасно! И всичко това е само началото. Първата стъпка. Първият път на хвърчене, а когато то стане консистентно и постоянно това в никакъв случай не е края, защото там накъдето отивам към щастието, хармонията, любовта и баланса няма край.

След толкова много години на болка, страдания, лъжи, сълзи, умопобърквания, изтощение, деградация и какво ли още не (като почти всеки човек с проблемите си на тази земя) аз виждам, че всичко е било безмислено. Ронила съм безмислени сълзи, съобразявала съм се с безмислени хора (а най-лошото ,че съм им ходила по акъла само и само те да са добре и да се чувстват добре за сметка на моето дередже и ето тук искам да отворя още една огромна скоба (обзалагам се, че и вие правите същото, което ви изтощава и смачква все едно сте на менгеме)), правила съм безмислени неща само, защото просто ТРЯБВА да ги направя по нежелание от моя страна, нервирала съм се за безмислени неща, буквално съм си скубала косите за безмислени неща... СТОП! СТОП! СТОП!

Стига, ама ето, че отново ми се случи да съм на дъното. Даже по-надолу. Случи се, защото исках да угодя на човек, когото много обичам и не исках да го разочаровам. Човек, на когото много държа. Този, който ми е дал живот. Добре, че бяха приятелите ми и ми напомниха какво аз съм им казвала, когато те бяха на дъното. Според един тест, който съм го правила няколко пъти в различни интервали от време (в този сайт), аз съм учител и съветник. Такава ми е аурата според него. Да, много добре, но когато знаеш "уроците", то е много трудно да ги приложиш на практика, когато става на въпрос за теб самия, когато ти си учителя. И ето, че след един филм на повтарящи се манийно-депресивни епизоди започвам отново лека по-лека да се балансирам. Балансът е много важен! И както каза приятелката ми - енергията трябва да се пести, а не да се изразходва до дупка и после даже и резервата да се окаже изчерпана.

Енергийните вампири са навсякъде! Под всякаква форма! Преди неразбирах "непукистите", но сега пламенно ги подкрепям, защото когато започнеш да хвърчиш ти започваш все повече и повече да усещаш енергията и знаеш кои хора ти мислят доброто, и ти съдействат в хвърченето и кои искат да те сгромолясат на земята. Жалка картинка, но това е действителността, а не това какво имаш и какво нямаш под физически предметна форма.

Това с енергията много пъти съм го усещала. Изцеждане. След като се видя с определени хора или отида на определено място или просто трябва да направя определено действие (но най-често е с хората и местата) се чувствам отпаднала с болки в главата, виене на свят, повдигане. Все едно се разболявам. Убедена съм, че и вие така се чувствате в определени ситуации. Да, точно така - среща с енергийни вампири, хора, които се "хранят" като изцеждат енергията на други хора. Сега ще ви представя как най-често се държи такъв човек - той (ще говоря в мъжки род за по лесно, а не и в двата) обикновено е готов да помогне на хората, които имат (забележете) душевен проблем. На тези, на които едва ли не им е писнало от живота, не им върви в работата, ученето.. По този начин, когато тези мили хора страдат те са най-уязвими. Тогава се пропуква ядката им, където се съхранява енергията им. Енергийният вампир го надушва и започва да смуче, колкото се може повече. Това е рай за него, защото по този начин тези лоши хора изпъкват, това ги кара да се чувстват добре. Ала когато на добрия човечец му провърви в живота, когато се почувства щастлив и радостен и се срещне с енергиен вампир, на вампира му става гадно, защото му е трудно да смуче. За това той гледа да направи пролука в енергията на отсрещния, за да започне да се храни, а когато не успее да направи такава, то на него започва да му става кофти понеже е гладен. Най-често отива и си търси "храната" на друго място. Та, общо взето на кратко енергийният вампир е човек, който е нахакан, прави се на много знаещ, има високо самочувствие, светът винаги се върти около него, нападателен е словесно, нервен е почти през повечето време или се нерви без причина през повечето време, контактен е. Да отбележа, че не е задължително при всички енергийни вампири всички тези черти да отговарят на куп. Понякога може да са само една - две, а понякога и всичките, но са много изразени. Вампира се опитва да ги прикрива, когато усети, че може да бъде разобличен, но понякога не успява.

Хубавото на всичко това е, че има защита на енергията. Самата енергия е около самите нас. За предпазването й е нужно да си представите около себе си как я запечатвате, как я затваряте. Вие сами можете да изберете вашата протекция. Дали ще е водна, стъклена, стоманена.. важното е и да я усещате. Ще ви дам пример със себе си, защото всичко, което пиша и което казвам съм го изживяла от личен опит и проба-грешка. Представям си, че се затварям в стъклен купол, по който тече и вода. Цялата съм затворена в него заедно с енергията, която излъчва физическото ми тяло. Така, когато се срещна с енергиен вампир и усетя, че иска да смуче от енергията ми отново се сещам как съм се защитила. Много е важна визуализацията. По този начин съм забелязвала как някои хора като че ли го доулавят това нещо и тогава започват словесно да се опитват да ни накърнят или да извикат болезнен спомен в нас самите, за да се пропукаме. Няма да крия, че е трудно прилагането на протекцията. На мен все още ми е трудно, но знам, че действа. Така на няколко пъти ми се случи да се срещна с енергиен смукател, за който знаех, че е такъв и преди срещата ни визуализирах протекцията и знаете ли, по време на тези срещи го усещах как иска да я пропука. Вампира започна да се опитва какво ли не да прави - да ме връща назад във времето, да ме раздразни, да ме накара по невинен начин да се чувствам зле, но не успя и тогава най-странното е, че той започна да се чувства зле. А, ето тук искам да отбележа, че най-добрата протекция се получава във времето на хвърчене. След падението ми отново ми бе трудно да я направя добра.

Патриция Маринова