Смъртта в съвременния свят

„Ако смъртта не е краят на земното ни съществуване, какво ни остава?!Да започнем да търсим тук и сега смисъла на нашия живот..." „Повечето хора умират, без да са готови за смъртта, така както са живели , без да са готови за живота"

Ще започна тази цветнота, без много излишни думи и емоции. Изложеният текст в уникалното творение на Согиал Ринпоче, сам по себе си дава много отговори, но и провокира безброй въпроси, за хората вечно търсещите духовният смисъл .....

Смъртта е естествена част от човешкия живот и всички ние рано или късно, ще трябва да се срещнем с нея. За мен има два възможни отношения към смъртта, докато сме все още живи. Можем да предпочетем да я пренебрегваме изцяло, или да я гледаме лице в лице и да се опитваме да намалим страданието, което тя може да причини.

Когато пристигнах на Запада, бях шокиран от контраста между отношението към смъртта, с което бях закърмен, и това, което заварих. Въпреки технологическия напредък, западното общество не разбира истински смъртта, това, което се случва в смъртта и след нея... На съвременните хора се внушава да отхвърлят смъртта. За тях тя не означава каквото и да било друго, освен превръщане в нищо и загуба. Това означава, че по-голяма част от света живее или в отрицание на смъртта или в ужас от нея.

Други пък гледат на смъртта с някаква наивна, необмислена веселост. Струва им се, че по някаква неизвестна причина, ще я посрещнат без проблеми и че няма за какво да се безпокоят.

Първият от тези два типа хора гледат на смъртта, като нещо, от което трябва да се бяга, а вторият – като на нещо, което само се грижи за себе си. Истинското значение е друго.

Всички велики духовни учения по Света - включително и християнството казват категорично, че смъртта не е краят.

Успях да достигна до извода, че опустошителният ефект на отричането на смъртта се простира далеч отвъд индивида – то засяга цялата планета. Вярвайки, че земният живот, който водят е единствен, съвременните хора са лишени от чувство за отговорност пред бъдещето и нищо не ги спира, когато решат да ограбват планетата, да постигат непосредствените си цели, и да живеят егоистично. Нашето общество е вманиачено, на тема младост, секса и властта, старостта и разложението всячески се отбягват. Старите хора биват захвърлени, след като вече не са в състояние да работят и да са полезни. Повечето са оставяни да умират самотни и никому ненужни.

Не е ли крайно време да се вгледаме в начина, по който се отнасяме към болни от неизлечими болести?
Дори когато умира познат или обичан човек, близките му много често откриват, че нямат никаква представа как да му помогнат. Когато той умре, никой не ги насърчава да мислят за бъдещето му, за това как той или тя ще продължат нататък или как биха могли и за напред да им помагат.

Всичко това показва с болезнена яснота, че сега повече от всякога имаме нужда от фундаментална промяна на отношението към смъртта и умирането.

За щастие нещата все пак започват да се променят. Някои пионери като Елизабет Кюлбър – Рос и Реймънд Муди повдигат въпроса за смъртта и умирането.

Както отчаянието, така и еуфорията от смъртта са погрешни. Смъртта не е нито потискаща, нито вълнуваща, тя е просто факт от живота. Повечето хора умират, без да са готови за смъртта, така както са живели , без да са готови за живота.

Според мъдростта на Буда ние наистина можем да използваме живота, за да се подготвим за смъртта. Не е нужно да чакаме болезнената смърт на някой близък, или да преживеем шока на неизлечима болест, за да се вгледаме в живота си. Нито пък сме прокълнати да вървим към смъртта с празни ръце, да се сблъскваме неизвестното.

МОЖЕМ ДА ЗАПОЧНЕМ ТУК И СЕГА – ДА ТЪРСИМ СМИСЪЛА НА НАШИЯ ЖИВОТ. Можем да използваме всеки миг, за да се променяме и подготвяме за смъртта и вечността – с цялото си сърце, прецизно и в душевен покой.

Будизмът гледа на живота и смъртта като на едно цяло, при което смъртта е нова „глава" от живота. Смъртта е огледалото, в което се отразява целият смисъл на живота ни. ..."

Деница Петрова