Изкуството да приемаме

Всички сме чували тази думичка, но са малко хората, които са я превърнали в свой начин на живот. Нас винаги са ни учили как да се борим, да бъдем първи, да печелим, да побеждаваме на всяка цена, да имаме надмощие над другите, да подчиняваме. Такива послания получаваме от родителите си, такива са и посланията от телевизията. Това е нашият живот, за това продължаваме борбата несъзнателно с  дъжда, който никога не ни е удобен, борим се със снега, никога не сме подготвени за него, вятъра ни е виновен. Борим се и негодуваме заради трафика, светофара, погледа на другия, физиономията му, смеха му,... Звучи ли ви познато? Нима може винаги да е слънчево, нали семената трябва да ги топли снегът, дъждът да ги напои, вятърът да ги разнася по земята.

Предлагам ви поне за един ден да изживеете приемане. Още щом се събудите приемете утрото, приемете песента на птичките, приемете голите дървета, приемете майка си, приемете баща си, приемете брат си, сестра си, приемете човека, който се блъсна у вас случайно. Приемете учителите, приемете съучениците си, приемете киселото им изражение, приемете доброто и лошото, което се случва в ежедневието ви, приемете, приемете... След края на деня ще усетите голяма промяна у вас. Ще имате повече енергия от друг път, ще се усмихвате и ще обичате повече от колкото сте и предполагали.  Веднъж една моя позната ме попита защо съм толкова щастлива, ако бях и казала „Приемам”  тя нямаше да ме разбере, за това си премълчах. Сега имам възможност да споделя тези невероятни преживявания с вас.

Продължавате ли да практикувате това чувство, ще започнете да виждате нелепостта в живота ни. Ще виждате безсмислените борби по между ни, които разделят и изтощават. Да успяваме въпреки всичко е глупаво и безполезно. С кого се борим? С другите хора, а те са същите като нас, ние не сме нито повече, нито по-малко от тях. Раждаме се с огромен потенциал, който стои неизползван през живота ни и той закърнява. Знам, че звучи абстрактно, за това по-добре приемайте и ще разберете за какво ви говоря. Ще започнете да разбирате другите, ще бъдете състрадателни и готови за помощ.

Мисля, че е дошло време да спрем да се борим против другия, а да си помагаме.  Ще ви разкрия една малка тайна - помагайки на другите, го правим за себе си. Звучи ви непознато. И за мен беше такова, докато не смених гледната си точка. Приемането промени живота ми. Затова горещо ви го препоръчвам! И ако провокирам само един от вас да го изпробва, си е заслужавало да го споделя. Сега искам да завърша с една мъдрост на „Талмуда”, която си заслужава всички да осъзнаем:

Внимавай за мислите си,
защото те ще станат  думи.
Внимавай за думите си,
защото те ще станат действия.
Внимавай за действията си,
защото те ще станат навици.
Внимавай за навиците си,
защото ще станат твой характер.
Внимавай за характера си,
защото той ще стане твоя съдба.

Камелия Желязкова