BIBIOTIC - българският постбиотик от ново поколение
Назад до Преодоляване на егото

Двама са нужни за танго - танцът на взаимността

В английския език има един много интересeн и любим мой идиом: "It takes two to tango", което означава "Двама са нужни за танго" в буквален превод. Или иначе казано, че някои неща не са по силите само на един. Както и отговорностите за тях. Все по-често си мисля за думата Взаимност. За това колко е специално да бъдеш част от нещо. Връзка, компания, дори в споделянето на самотата си с някого можеш да бъдеш взаимен. Не е много сложно, нали? ДА се разтвориш и да светнеш крушките. Защото някой е на тъмно. Светлината ти може да разпръсне неговият мрак. Или поне да го смекчи, знам ли ... важното е, че чувството се разкоства и се разделя по равно. По честно е някак си.

Изисква се само да присъстваш - не толкова тялом. Повече емоционално. Повече да чувстваш.
Да усещаш другият.
Да държиш ръцете си отворени, когато болката му се разтича и цапа навсякъде.
Да имаш кърпичка за току-що потеклите сълзи.

Да бъдеш там, когато някой се прибира и няма нужда от думи. Само от мълчаливото ти присъствие. НЯкъде около 9 вечерта, в Сряда вечер. Или пък Петък. Какво значение има това. Просто да си там. Да си разделяш въздухът с още едно сърце. Взаимност е и когато си на километри от някого. Но го мислиш. Ей така, просто си мислиш какво прави той или тя и се надяваш, че нищо лошо не му се случва. Взаимност е, защото макар и тялото ти да не е там, умът, тревогата и духът ти прелитат към него. Защото ти пука. Защото човек може да бъде силна скала, бетонен стълб и вулкан от емоции. Хубаво. Много хубаво дори. Но какво от това, ако я няма онази искра, която те кара да бързаш. Да звъннеш нетърпеливо на звънеца. Защото някъде зад вратата има някой, с който искаш да споделиш малко време от себе си. Да целунеш очите му. Да докоснеш ръцете му. Да се изгубиш в зениците му. Там, където можеш да се разходиш. Оголен от белези. Само по чувствата си.
Там, където можеш да заплачеш без притеснение.
ТАм, където можеш да целуваш без да спираш.
Там, където можеш да получиш рани, но все пак никой не те наранява.
Там се нарича Взаимност. Топло е там. И е много специално.
Пожелавам ти взаимност. За усещане. И за споделяне.

Автор: Роланда Стефанов

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...