Как да се освободим от ума си

Ако отидете на лекар и кажете че чувате глас в главата си, най-вероятно ще ви пратят на психиатър. На практика всички чуват един или няколко гласа в главата си, които никога не спират - това е неволният мисловен процес, който не съзнавате, че е възможно да спрете.

Най-вероятно сте виждали "луди" хора, които си говорят сами на глас. Това е същото което правите и вие, с изключение че вие не го правите на глас. Този глас постоянно коментира, разсъждава, съди, сравнява, и т.н., неща които обикновено не са свързани с обстоятелствата около вас в момента. Обикновено той повтаря и анализира минали събития, или планира бъдещи ситуации като на моменти включва визуални образи и мисловни форми. Понякога си представя как нещата не вървят както трябва, тогава ние изпитваме тревога. Дори когато гласът говори за настоящата ситуация, той я тълкува на базата на това което ви се е случило в миналото и на наследенета обществена нагласа. Това тълкуване на настоящето през погледа на миналото води до напълно изкривена представа. Това е един от най-лошите врагове на човека. Той постоянно ги тормози, ангажира и това води до изчерпване на енергията и силите му.

Как може да се освободите от ума си

Започнете по-често да се заслушвате и наблюдавате в този глас в главата си. Забележете повтарящите се мисловни форми - тези които се въртят от години в главата ви. Опитайте се да бъдете наблюдаващ в този процес.

Трябва да слушате гласа си без да анализирате и съдите това което чувате. Ако започнете да съдите, значи гласът се е промъкнал във вас през задната вратичка. Постепенно ще осъзнаете че гласът не сте вие, вие го слушате и наблюдавате. Тогава ще осъзнаете: тук е гласът, а тук съм аз и го наблюдавам. Това осъзнаване "аз съм" е усещане на присъствие, а не мисъл. То идва отвъд мисълта.

Когато наблюдавате една мисъл вие я осъзнавате и осъзнавате себе си като неин наблюдател. Тоест вие не сте мисълта, а чувствате вашето присъстватвие зад мисълта. Тогава мисълта започва да отслабва, тъй като вече не се отъждествявате с нея. В този момент ще усетите спирането на мисловния поток и ще изпитате състояние на покой. В началото това трае няколко секунди, но постепенно ще става по-продължително. Когато се появи това усещане за покой и единство - това е вашето естествено състояние, което обикновено е засечвано от ума.

Колкото повече навлизате в това състояние на немислене, толкова силно усещате състоянието на чисто съзнание. Тогава усещате присъствието си с такава сила, че цялото мислене, емоции, физическо тяло и вънщния свят ви струват маловажни в сравнение с него.

Друг начин да спрете мисловния поток е като насочите вниманието си към Настоящето. Опитайте се да осъзнаете сегашния момент. Това ще ви отклони от потока от мисли и ще ви доведе до състояние на засилено съзнание и будност, но без мислене. Това всъщност е медитацията.

Можете да упражнявате това по всяко време. Просто вземете едно рутинно действие от ежедневието което обикновено изпълнявате автоматично и се опитайте да насочите цялото си внимание върху него. Например когато се качвате или слизате по стълби обръщайте голямо внимание на всяко стъпало и всяко движение. Опитайте се да присъствате изцяло. Най-сигурния начин да измерите успеха е нивото на вътрешния покой, който ще изпитате.

След време може да усетите че се усмихвате на гласа в главата си както бихте се усмихнали на лудориите на дете. Това показва че не вземате толкова насериозно ума си, тъй като идентичността ви не зависи от него.