Издигане над мисълта

Вашият ум е средство, което използвате за решавате определени задачи. И когато задачите са изпълнени, го оставяте. Около 80-90% от мисленета на повечето хора е повтарящо се и безполезно, а често когато то е негативно е и вредно.

Вие сте пристрастени към това непрестанно мислене. Както означава пристрастяването ? Чувствате че нямате избор да спрете. То изглежда по силно от вас.

Вие се идентифицирате с ума си, т.е. свързвате чувството за себе си със съдържанието на ума си. Вярвате че ще се изгубите, ако не мислите. С израстването си вие изграждате предствата за това кои сте, основана на възпитанието ви в личен и културен аспект. Това въображаемо "аз" е егото. То се поддържа от активността на ума и може да съществува само чрез постоянно мислене. Eгото е фалшивото "аз", което е създадено от незъснателното ви отъждествяване с ума.

За егото не съществува настоящият момент, то живее в миналото и бъдещето. То се опитва да поддържа миналото живо, защото какво сте вие без миналото? Постоянно се проектира в бъдещето, за да си осигури оцеляването и да търси там някакъв вид осъществяване. Казва си: "един ден, когато стане това, ще бъда добре, ще бъда щастлив". Дори когато егото изглежда заето с настоящето, това не е реалното настояще, а негова изкривена версия, защото егото гледа през очите на миналото. Или пък свежда настоящето до средство за постигане на някаква цел, която винаги се намира в мисловното построение на бъдещето. Наблюдавайте ума си и ще го видите.

Настоящият момент крие ключа към освобождението. Но докато сте вашият ум, не можете да намерите настоящия момент.

"Нека не се обръщаме назад с гняв, нито напред със страх, а да се огледаме наоколо, осъзнавайки." (Джеймс Търбър)

Доминирането на ума е етап в еволюцията на съзнанието. Време е този етап да бъде прескочен и да преминем следващия, преди да се загубим в ума. Мисленето не е съзнанието. То не може да съществува без съзнание, но съзнанието може без мисълта.

Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно до равнището под мисълта - равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди. Използвате го основно за практически цели, но сте освободени от натрапчивия вътрешен диалог и във вас е тихо. Когато използвате ума си, особено когато трябва да се намери находчиво решение, преминавате на всеки няколко минути между мисленето и тишината. Тишината е съзнание без мисъл. Само така може да се мисли творчески, защото само така мисълта притежава реална сила. Сама по себе си, когато вече не е свързана с много по-широкото царство на съзнанието, мисълта бързо става безплодна, нездрава и разрушителна.

Умът е по същество машина за оцеляване. Нападение и отбрана срещу други умове, събиране, съхраняване и анализиране на информация - за това го бива, но изобщо не е съзидателен. Всички истински хора на изкуството, независимо дали го знаят или не, творят от територията на немисленето, от вътрешната тишина. След това умът придава форма на творческия импулс или прозрение. Дори големи учени са споделяли, че творческите им прозрения са настъпвали в моменти, когато умът се е смълчавал. Едно национално проучване на методите на работа на най-видните математици в Америка, включително Айнщайн, изненадващо показа, че мисленето "играе едва второстепенна роля в кратката и решаваща фаза на самия творчески акт". Затова бих казал, че простата причина повечето учени да не са творци, е не, че не знаят как да мислят, а че не знаят как да престанат да мислят!