Дядо Влайчо Безсребърника (Влайчо Желев) - лечителят, който вярвал в труда, вярата и в лишения от пороци живот

Историята на Дядо Влайчо от новозагорското село Коньово е известен още като Безсребърника, защото за своята помощ, той никога не искал пари. Животът му е пълен с неочаквани обрати, интересни истории и много разпознаваемост сред по-възрастните хора (част от тях живи и до днес), които на ухо разказвали един на друг нещата, които чували за него. Защо са се криели ли?

Влайчо Желев, известен като Дядо Влайчо, бил роден на 15 август, 1894 година в село Коньово, където той живее до края на дните си. Ранното му детство не било с нищо особено, ако се изключи един странен епизод – около 10 годишен се губи в гората заедно с воловете. Връща се, но с нещо е по-различен – непрекъснато говори за война, която „идва и ще заплаши и България, голяма война“. Това си спомня самият той. Никой не обърнал внимание на доста уплашения Влайчо.

Минало време и избухнала голямата война, за която Влайчо пророкувал. Той отишъл на фронта, но отказал да носи оръжие, било му наредено да обслужва полковата кухня. След връщането си от войната, той преживява тежко заболяване, което сякаш отваря психическите му сили. В това време той изглежда доста странно за 20 и няколко годишно момче – дълга коса, брада. Под натиска на роднините се жени, но никога не „консумира“ брака си – настоява на своето целомъдрие. Дядо Влайчо бил изключително начетен и грамотен, нещо необичайно за повечето селски младежи от онова време. Много четял, пишел стихове, поддържал кореспонденция със самия Петър Дънов, на когото той силно симпатизирал. Тогава се ражда и прякорът му, Дядо Влайчо.

Покрай тежкото заболяване, той има странен сън. В бяла стая той се среща с Господ, който му дава необикновените сили, с които той става по-късно известен. Пред къщата му в село Коньово започват да се събирах хора, чули от ухо на ухо за неговата сила да дава съвети, лекува и да предсказва бъдещето.

Силен и последователен привърженик на здравословния начин на живот, без пороци и подсилен от убедената му вяра, дядо Влайчо станал известен пример за подражание. Неговите прости съвети помагали, хората вярвали, че е успял да им предскаже правилно всичко, а популярността му растяла, заедно с доверието към него. Мълвяло се, че е предсказал дори и смъртта на цар Борис III, както и събитията, които щели да последват. На монарха това не му се понравило, естествено. Но и тук дядо Влайчо се оказва прав.

Първите години след идването на Народната власт се оказват доста трудни за него. Той е неудобен по няколко причини - смятан е за близък до старата власт, вярващ е и няма никакви изгледи да се откаже от начина си на живот. Хората, които са преминали през дома му в Коньово го боготворят и няма какво да измени мнението им за него. Дядо Влайчо почти веднага става враг на новата власт, а следват първите изфабрикувани обвинения за измами. Градска легенда в Нова Загора разказва за нахъсания директор на милицията, който се опитал да го уязви, като му докаже, че не може да разгадае цифрите, които пише на гърба на кутията си за цигари. Но дядо Влайчо успял, за ужас на правоверните марксисти. Никой не говори за многото партизани, на които е помагал, лекувал и хранил. Времената са такива, никой не иска да говори за това, че е бил във връзка с него, по какъвто и да е повод.

Нещата става наистина зле, след като през 1947 година, той успява за предскаже предстоящата смърт на Георги Димитров, дори точния ден. Това се оказва достатъчно да бъде хвърлен в дълго заточение в лагерите, където се полагат всички усилия той да бъде унищожен - психически и физически. Не успяват, въпреки страданията му. Той е убеден, че ще излезе жив и здрав от лагерите. Така се случва след смъртта на Сталин и настъпилите промени, свързани с освобождаване на много невинни хора от кошмара на социалистическите затвори. Така нареченото „Димитровско попълнение“ в лагерите е вън и дядо Влайчо се връща в родното си село, където работи в селското стопанство и продължава да помага на хората, както и преди.

В настъпилите по-либерални години след 1965 се случва нещо странно – партийният официоз „Работническо дело“ повдига темата за ясновидците и за хората с по-специални способности. Там се заговорва за първи път официално и за Дядо Влайчо и за Ванга, властта признава, че такива хора има и те съществуват в Народна Република България.

Интересът е огромен, не само от най-обикновените хора, но и от високите етажи на партийната номеклатура, в лицето на самата Людмила Живкова. Тя силно се интересувала от езотерични учения и умишлено търсела контакт с последователите им. Повлияни от нея, много високопоставени комунисти тръгнали да търсят съвет и помощ от Дядо Влайчо. Той никого не върнал, нито поискал пари. Предложили му ( както Ванга) да му уредят да има такса и да печели за държавата, а той веднага отказал – никога не бил взимал пари и нямало да започне. Хората не напразно го знаели като Безсребърника. Той взел участие и в няколко научни експеримента, а след това отказал да съдейства на удивените от резултатите учени. Не било неговото, искал си своето – у дома в Коньово и да помага на хората. Опашките били станали вече километрични.

Къщата на Дядо Влайчо

Дядо Влайчо починал на 86 години, 8 май, 1981. До последните си дни не променил нито един от навиците си – силната вяра, начина си на живот и хранене, безсребърничеството и многото труд, в който вярвал упорито, че е най-доброто лекарство.

Славата му се носи и до наши дни, а в родното му село се строи мемориал. Смята се, че всеки предмет, докоснат от ръцете му е свещен, а след него остават думите му:

„Аз не съм гледач, аз съм ясновидец“, казвал за дарбата си Пророка. „Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят…“.
„Абе, тоя наш български народ е доста твърдоглав. Мнозина не приемат Бога и ще патят. Ама, казвам ви, до болка ще теглят…“
„Не бойте се, война у нас няма да избухне. Въпреки това в България ще има немалко черни забрадки.“
„Хората без души нещо читаво могат ли да създадат?“
„Без вяра и нравственост с изплъзва равновесието между даване и получаване. Тогава душата потъва в дяволското гърло на ненаситността. Това изкушение в настъпващите времена все по-силно ще застрашава човеците.“
„Когато си замина, мрак ще има, какъвто не е бил.“
„При преодоляване на изпитанията многократно се засилват съпротивителните сили на човека. Това обогатява с неимоверна духовна мощ. То може да прокара и път към мъдростта.“
„Когато слиза на Земята, човек се ражда по плът. Когато напуска Земята и отива на оня свят, се ражда по дух.“
„Посредствеността се нуждае от сила, за да победи. Мъдрият е победител дори тогава, когато изглежда победен.“
„Докато разберем истината за живота, той вече е отминал. Не обяснява ли това защо мъдростта е такава рядкост на Земята?“
„Хората, преследвани за право дело, получават безценна свобода – да бъдат себе си.“
„Една е истината: каквото и да се случи, да не преставаме да се движим. И Пътят, който сме избрали, услужливо ще започне да тича след нас.“
„Когато нещо не е предопределено свише да се състои, то никога няма да стане.“
„Недоволството неусетно затвърждава онова, срещу което негодуваме.“
„Злият човек буди съжаление. Той сам е душманин на себе си.“
„Злото със зло не може да се изкорени. Злото с добро се надмогва.“
„Голяма част от проблемите ни идват, защото забравяме, че отсреща също стоят хора.“
„Не би могъл да съзреш добро в другите и най-вече във враговете, ако самият ти не го носиш в душата си.“
„Освободим ли се от трудностите, все едно сме престанали да съществуваме.“
„Човек трябва да бъде устойчив при провал. И два пъти повече при успех.“
„Ние трудно помъдряваме със старостта. Човек е мъдър или не по рождение. Среброто в косите не е белег за това.“
„Изпитанията са безценни дарове на живота. Те са нашата проверка: ще надмогнем ли трудностите, или те ще ни огънат? Никога не са самоцелни. Носят поуки за нашето развитие. Като преодоляваме тежестите, добре е да вникнем в техните послания – защо са ни изпратени и какво да променим у себе си.
Трябва да бъдем благодарни. Те ни очукват и заглаждат като речни камъни и така ни правят по-събрани и устойчиви на ударите на съдбата.“
„Смисълът на живота не е в привидно големите неща, а в прозорливостта да вникнеш в съкровената негова тайна. За какво ни е дългият живот, ако не е изпълнен с добрини?“
„Коренът на нашите страдания е в стремежа да бъдем щастливи.“
„Беднотията у българите е голяма, но и духът е голям. От това оцеляваме.“
„Животът е кратък за бързащите.“
„Правете безкръвни жертви. Давайте вечеря на болни и бедни.“
„Добре е да те благослови праведник за стореното от теб добро. Това е така, но не бива да се пренебрегва и друго. Знайте: изключително ценно е, ако те благослови циганин. Циганите са едни от най-гонените и презирани сред народите подир евреите. Затова тяхната благословия е силна.“
„В живота не всичко е практическа изгода. В него може да получим полза или поука. Второто  понякога е и плод на поражение. Но то в духовен план е по-ценно.“
„Човечеството върви напред благодарение на трудностите, с които си сблъсква и успешно преодолява.“
„Няма как да се измъкнеш от трудностите, без да си преминал през тях.“
„Вярвайте, вярвайте в Доброто! Без вяра животът е погубен.“
„Дарбата, спусната от Небето, не се продава. Колкото до парите, те не могат да купят ни здраве, ни щастие.“
„Не искам никога нищо да пишат за мене. Моята мисия на тази земя е аз да пиша върху душите на хората за тяхно добро. За славата на Бога и на България.“

Над материала работи: Ивайло Тончев