Петър Димков

Петър Димков е роден на 19 декември 1886г. в София. Баща му Иван Димков е бил свещеник, а майка му Екатерина Димкова е народна лечителка. Именно тя запалва младия Петър Димков по народната медицина и го учи на рецепти за билколечение. Истинското име на баща му е Иван Хаджииванов, но през 1863г. той е издирван от турските власти и се укрива в Света гора, като сменя фамилията си на Димков. Младият Димков завършва военна академия в Петербург, дипломира се като офицер и се завръща в България през 1909г.

Димков участва в 3 войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Раняван е цели 8 пъти и е получил всички възможни отличия за храброст. Веднъж куршум заседнал в корема му и трябвало да се направи спешна операция без никакви обезболяващи и той попитал хирурга дали може да пее. По време на операцията Димков пеел с пълен глас. Безспорният му военен талант води до неговото израстване в йерархията. Една от неговите прословути мисли е: „Сложи на една рота командир заек – и вече имаш рота зайци. Постави и командир лъв – и получаваш рота лъвове.“ 

През 1933г. Димков е назначен като командир на карловска рота. Виждайки състоянието на порутената родна къща на Васил Левски, Димков се заема със задачата да я реставрира. Преди това да се случи той е трябвало да се справи с абсурда сътворен от тогавашните общинари. Те изготвили план за събарянето на къщата, за да може на нейно място да се построи път. Като разбрал това веднага на своя глава Димков изпратил войници, които да охраняват къщата. Това му „своеволие”, довело до съдебен процес срещу него, но генерал Ватев се застъпил за него и обвиненията били свалени. Димков сплотил карловци и ги обединил в идеята всеки да помогне с каквото може за реставрацията на къщата на Левски. По-късно димков с подробности си спомня:

„Една вечер при мене дойдоха петима стари турци начело с един учител – много мъдър турчин, карловец, над сто години може би имаше. Той каза така: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци, каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. И събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите както вие знаете…“ И ми подава една голяма кесия, а в нея 18 000 лева. Дар за къщата на Левски!

Още повече се удивих, когато ми съобщиха, че иска да ме види и ходжата. Помислих, че войниците са направили някоя пакост и е дошъл да се жалва. А той пристъпи скромно, извади една стара кърпа, на девет възела вързана, и в самия й край бяха надиплени две-три златни монети. И вика: „Дойдох да помогна и аз.“ Като му знаех вярата, аз се позасмях и рекох: „Ами че той беше ваш враг бе, ходжа!“ А човекът отвърна: „Героите никога не могат да са врагове!“

Когато вече привършвахме работата, дойде друг стар турчин и каза: „Ашколсун, добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на бай Иван Кунчев?“ Казах му, че не знам да е имало бояджийница. „Имаше – рече – помня я. Защото и аз бях бояджия.“ И ни я описа цялата. По негов терк я направихме. Той дори ни даде „такъма“, каза кое как е било, кое къде да се постави. И ето – всичко бе готово. Така, като си помагаха добри българи, добри турци, въобще добри хора, из руините израсна къщата на Левски, която и днес, и винаги ще тачим и ще пристъпваме към нея като на поклонение.“

През 1936г. Димков преждевременно е пенсиониран от армията с чин полковник. Спорно е кои са причините за това, но неговото свободолюбие и решителност определено не са се нравили на някои от по-висшестоящите военни. След края на военната си служба Димков започва да се занимава с другото си любимо нещо, народната медицина. Той е привърженик на идеите на Петър Дънов и Бялото братство и вярва, че не тялото, а душата е ключът към излекуването, дори и на нелечими болести. Всъщност за Петър Димков понятие като нелечима болест не съществува. Димков събира всякаква налична информация свързана с народната медицина и билколечението и създава книгата „Българска народна медицина”, която излиза в три тома през 30-те години на 20-ти век. Книгата включва рецепти и съвети за природосъобразен начин на живот, което включва начин на хранене; хигиена; билколечение; духовни практики и използване на природна козметика. След 1944г. книгите му са забранени, заради наложената политическа цензура. Чрез своите нестандартни методи на лечение Петър Димков успява да излекува десетки хиляди хора през годините. Неговите рецепти са широко споделяни и прилагани от много хора.

Петър Димков лекувал хората абсолютно безкористно. През всичките години той е правел това абсолютно безвъзмездно и никога не е взимал пари. Една от великите мисли на този неизтощим човеколюбец е:

„Единственото ми желание е било, остава, и е: хората да си подадат ръце, да заживеят братски. А то може лесно да се постигне, когато хората се научат да култивират своите мисли – чисти мисли, чисти думи, чисти желания и чисти постъпки, и Рая настава на земята!“ 

До смъртта си през 1981г. Петър Димков участва в забранените тогава тайно провеждащи се срещи на Бялото братство. Според някои той лично помолил Леонид Брежнев, когото лекувал да запази гроба на Петър Дънов на мястото на което в момента се намира посолството на Русия.

След падането на комунизма книгите и идеите на Петър Димков отново набират популярност. Младите хора, които са усвоили принципите му предават на другите неговите методи за духовно развитие и лично усъвършенстване.

Сайт: http://petardimkov.com/