Голд- и розенкройцери

Голд- и розенкройцери, широко разпространен във втората половина на XVIII в. в Германия орден, чиито членове притежавали голямо влияние в Прусия и Бавария. Със сигурност не съществува приемственост с розенкройцерския орден на Андрее от XVII в. Не съществува и връзка сант. розенкройцери Флъд и Ашмол. Най-често началата на голд- и розенкройцерите се извеждат от Синцерус Ренатус (пс. на Самуел Рихтер), който в 1710 издава съчинение под заглавие Истинно и съвършено описание на философския камък на братството от ордена на Златния и Розовия кръст. На това съчинение се базира връзката на розата и кръста със златото, което символически представя двуделението на розенкройцерското знание на теософия и философия, единството на които е философският камък (Лапис филозофорум). С помощта на философията розенкройцерът прониква в тайните на природата, докато теософията го води към божественото. Същинската история на ордена обаче започва едва през 70-те години на XVIII в. Голд- и розенкройцерите, които имат система от девет степени, използват упадъка на масонството, за да вербуват членове. Орденът достига разцвета си в 1781, когато кайзер Вилхелм II е приет в него с монашеско име Омерзус. Главен представител на този орден е Кристоф Вьолнер (1732-1800), който се бори срещу ордена на илюминатите и всичко, което прилича на просвещение. Към най-важните съчинения спадат Компас на мъдреците (1779), Херметичната азбука (1778-79) и Сигнатна звезда.