Изледване на пулса

1 от 2

Радиалният пулс се изследва с три пръста - показалец, среден и безименен. За да се направи пълно изследване на пулса, лекарят застава с лице към пациента и палпира пулса на двете китки. Съществува разлика между пулса на лява и дясна ръка, поради което е най- добре да се изследва двустранно. Не би трябвало да се изследва пулса след физически усилия, масаж, хранене, къпане и полово сношение. Пулсът се повлиява още от топлина и енергични упражнения. Пулсът може да бъде изследван и на други места по тялото.

При изследване на собствения пулс дръжте ръката и китката леко сгънати. Поставете леко вашите три пръста точно над радиалната кост и усетете туптенето на пулса. След това намалете натиска на вашите пръсти, за да почувствате различните движения на пулса.

Положението на показалеца отбелязва мястото на вата доша. Когато в конституцията преобладава вата, под показалеца се усеща по-силен пулс. Той ще бъде неравномерен, тънък, вълнообразен (като движението на змия). Поради това този вид пулс се нарича пулс „змия" и показва влошаване на вата в организма.

Под средния пръст е пулсът на питта доша. Когато в конституцията преобладава питта, пулсът под средния пръст ще бъде по-силен. Той е бърз, възбуден, наподобява подскачането на жаба. Ето защо се означава като пулс „жаба". Този пулс показва влошаване на питта.

При преобладаване на капка най-силно се усеща пулсът под безименния пръст. Той е силен и наподобява плаването на лебед, поради което се нарича пулс „лебед"

Чрез изследването на повърхностния и дълбок пулс може да бъде установена не само конституцията, но и състоянието на вътрешните органи. Ударите на пулса не отразяват само сърдечната дейност. Те дават информация и за най-важните меридиани, които свързват потоците от енергия (прана) в тялото. Тези потоци се движат заедно с кръвта и преминават през жизненоважни органи като черен дроб, бъбреци, сърце и мозък. Чрез палпиране на повърхностния и дълбок пулс опитният диагностик може да определи състоянието на различни органи. През всеки пръст преминава меридиан, на един от петте елемента, свързан със съответната доша. От това зависи и мястото за изследване на съответната доша по пулса. Например показалецът, който е свързан с вата доша, показва състоянието на телесния въздух; средният пръст, който докосва мястото на питта-пулса, определя състоянието на огъня, а безименният пръст, който палпира кафа-пулса - на елемента Вода.

Изследване на пулса на китката

Типове пулс Дръжте ръката леко свита и сгънете леко китката. Поставете трите пръста с лек натиск, за да усетите пулсирането. Намалете леко натиска, за да почувствате различните характеристики на пулса.

Пулс - змия.

Бърз. Тесен, Слаб. Хладен. Неравномерен. Пулсовата честота е 80-100 удара в минута.

Мястото на показалеца съответства на пулса за вата. Когато той доминира, показалецът усеща по-силно пулсовата вълна. Също така пулсът се усеща като движението на змия - плъзга се бързо.

Пулс - жаба.

Скачащ. Възбуден. Изпъкващ. Горещ. Умерен. Равномерен. Честота е 70 - 80 удара в минута.

Мястото на средния пръст съответства на пулса за питта. Когато този пулс доминира, средният пръст усеща по-силно пулсовата вълна. Тя подскача като движението на жаба.

Пулс - лебед.

Бавен. Силен. Постоянен. Мек. Широк. Равномерен. Топъл. Пулсова честота 60 - 70 удара в минута.

Мястото на безименния пръст съответства на пулса за ката. Когато този пулс доминира, най-силно е усещането под безименния пръст. Този пулс е бавен и наподобява плаването на лебед.

Пулсът може да бъде изследван на:

Arteria temporalis - над слепоочието по страничната повърхност на главата.
Arteria carotis (сънната артерия) - над ключицата по страничната повърхност на шията.
Arteria brachialis - от вътрешната страна на мишницата над лакътната сгъвка.
Arteria radialis - на китката.
Arteria femoralis - от вътрешната страна на бедрото, на границата с малкия таз.
Arteria tibialis posterior - зад вътрешния глезен.
Arteria dorsalis pedis - на горната страна на стъпалото.

Пулс и органи

При повърхностна палпация на дясната китка на пациента показалецът долавя активността на дебелото черво; при дълбока палпация може да бъде почувствана активността на белите дробове.

Когато е налице силна пулсация при повърхностно палпиране от дясна страна се касае за влошаване на вата в дебелото черво; ако при дълбока палпация пулсът е силен, се касае за задръстване в белите дробове. Средният пръст върху дясната ръка на пациента при повърхностен натиск дава информация за състоянието на жлъчния мехур, а при дълбок - за това на черния дроб. Безименният пръст при повърхностен натиск дава информация за перикарда (сърцевата торбичка), а при дълбок натиск може да се установи дали е хармонично взаимодействието на вата-питта-кафа.

При повърхностен натиск върху лявата китка на пациента показалецът изследва дейността на тънките черва, а при дълбок натиск може да се долови дейността на сърцето. Повърхностната палпация със среденпръст дава сведения за дейността на стомаха; дълбоката палпация показва състоянието на слезката. Безименният пръст при повърхностен натиск приема информация за състоянието на пикочния мехур, а в дълбочина - за функцията на бъбреците. За да се изучи тази техника на изследване на пулса, са необходими Внимание и всекидневно практикуване.

В различни часове на деня човек може да усети колебанията на собствения си пулс. Промени на пулса можете да усетите при уриниране, чувство на глад или гняв. Регистрирането на тези промени означава, че сте направили първата крачка при изучаването на пулсовата диагностика.

Пулсът не трябва да се изследва: