Кабала

Кабала, староеврейски: „предание"; това е юдейската мистика и тайно учение, особено след неговата средновековна форма от началото на XIII в. Думата Кабала по произход означава всичко, което не спада към Петокнижието (петте книги на Моисей, Библия). Кабала е една фаза от дългата история на юдейска мистика, чиито начала възхождат към I в. сл. Хр. За този период са засвидетелствани тайни учения, които се занимават с мистични спекулации, придържайки се към първата глава на „Битие" (историята на сътворението) и книгата на Йезекиил. Едно от тези тайни учения, „знанието на началните неща" (староеврейски: Маасе Берешит), може да бъде определено като един вид мистична космогония. Който обаче познава етапите на възникването на света и човека, притежава и знанието за постигане на извора на всяко битие, Бога. Към това направление принадлежи книгата Йецира. Много по-силно влияние упражнява обаче второто тайно учение, „знанието на Божията колесница" (староеврейски: Маасе Меркава), което може да се проследи до XI в. и което е изиграло важна роля при възникването на Кабалата. Тази Меркава-мистика създава обемиста литература, която описва пътя на мистика през седемте палата (староеврейски: Екхалот). От гледна точка на историята на религията Меркава-мистиката може да се определи като форма на юдейска гностика. Остатъци от тази юдейска мистика са се запазили в книгата Бахур, най-древното кабалистично съчинение, което вече съдържа кабалистично учение за сефиротите. Основното произведение на Кабала е възникналият около 1275-1293 Зоар (книга на сиянието), който се състои от 2400 гъсто написани страници. Зоар има формата на мидраш, т. е. той се състои от речи, монолози и диалози към петте книги на Мойсей, Песента на песните и книгата Рут (Библия).

Съгласно най-новите изследвания възникването на Кабала може да се скицира по следния начин: историческата Кабала се предхожда от едно предкабалистично движение (900-1200), което съхранява и поддържа наследството на юдейската гностика. После това мистично движение прониква в Европа на няколко етапа. Един такъв важен етап е хасидизмът. Своята класическа форма Кабала получава след срещата си с идейния свят на неоплатонизма. Това проникване и свързаното с него формулиране на нейните учения довежда до това, че гностическият елемент все повече минава на заден план. Наред с тази теоретична и мистична Кабала има и една постара форма, в която тайните имена на Бога и ангелите се използват в духа на бялата магия, т. е. не във вреда на хората.