Махатма Ганди

Махатма Ганди е роден на 2 октомври 1869г. и е убит на 30 януари 1948г. Той е една от най-великите личности в индийската история. Известен е като баща на нацията и изиграва ключова роля в спечелването на свободата за Индия. Той представя концепциите за Ahimsa и Satyagraha (пасивна съпротива).Роден е в Kathiawar, Gujarat, истинското му име е Мохандас Карамчанд Ганди. Името Махатма той получава много по-късно. Преди той да излезе на индийската политическа сцена, неговата борба за свобода е ограничена единствено до кръговете на интелигенцията. Основният принос на Махатма Ганди е, че той построява мост над пропастта между интелигенцията и обикновените хора и разширява концепцията Swaraj (самоуправление), която включва всеки аспект на живота на индийците. Известният учен Алберт Айнщайн отдава почит на Ганди на неговото погребение и казва: „Идните поколения няма да могат да повярват, че такъв човек е ходел по земята от плът и кръв.”

Мохандас Карамчанд Ганди е роден на 2 октомври 1869г. в Порбандар, малък град на западния бряг на Индия. Ганди е роден в семейство от средната класа, принадлежащо към кастата Vaishya. Баща му Карамчанд Ганди е Dewan или министър председател на провинция Порбандар. Майка му Путибай и била много религиозна жена и е оставила дълбоко впечатление в съзнанието на Ганди. Той е бил посредствен ученик и е бил много срамежлив и плах.

Ганди е честен в поведението си още от ранно детство. Има един много известен инцидент, който потвърждава това. Веднъж един британски училищен инспектор отишъл в училището на Ганди, за да проведе тест за правопис. Ганди изписал правилно всички думи с изключение на kettle (чайник). Неговият учител забелязва грешката му и прави жест да препише правилно думата от съученика си. Ганди отказал да се възползва и по-късно бил наказан за своята „глупост”.

Ганди е бил оженен на 13 годишна възраст за Кастурбай. По това време той още е учил в гимназията. На по-късен етап от живота си, Ганди остро осъжда браковете между деца и ги определя, като нещо много жестоко. След като завършва училище Ганди се записва в колежа Samaldas в Bhavnagar. След смъртта на баща му през 1885г. става ясно, че ако иска да заеме неговото място в местното управление Ганди, първо трябва да стане адвокат, което в Англия отнема около 3 години. Ганди приветства идеята, но майка му възразява той да пътува в чужбина. За да спечели одобрението на майка си Ганди прави тържествен обет да не докосва вино, жени и месо и да остане верен на себе си по време на престоя си в Англия.

Ганди отплава за Англия на 4 септември 1888г. Първоначално той изпитвал трудности с адаптирането, особено към времето, но скоро е преодолял това. Ганди завършва висшето си образование, специалност право през 1891г. и се завръща в Индия. Решава да отвори адвокатска кантора в Бомбай, но не успява да се установи. Завръща се в Ражкот, но и тук не успява да постигне голям напредък. По това време Ганди получава оферта от Dada Abdulla & Co, които му предлагат да защитава техните интересни по дело, което се провежда в Южна Африка. Ганди приема офертата и отплава за Южна Африка през 1893г.

В Южна Африка той променя името си от Мохандас на Махатма. Ганди се установява в Дърбан и скоро осъзнава потисническата атмосфера на расова основа срещу индийците, които се намират в Южна Африка. След едноседмичен престой в Дърбан, Ганди заминава за Претория във връзка с делото. Когато влакът му пристига в Pietermaritzburg, столицата на провинция Натал, около 21:00 часа бял пътник се качва във влака и възразява срещу присъствието на цветнокож в купето си. Железопътният служител нарежда на Ганди да се премести в друго купе. Когато той отказал да направи това полицай го извел от влака, а багажа му бил конфискуван. Било е много студена зима и този инцидент променя Ганди завинаги. Той решава да се бори за правата на индийците. Той организира индийската общност в Южна Африка и ги моли да забравят всички различия свързани с религия и касти. Той предлага учредяването на сдружение, което да се грижи за индийските заселници и предлага своето свободно време и услуги.

По време на престоя си в Южна Африка живота на Ганди претърпява промяна и той развива голяма част от политическите си идеи. Ганди решава да се посвети изцяло в служба на човечеството. Той разбира, че брахмачаря (абсолютното въздържание) е крайно необходимо, защото човек не може едновременно да се ръководи от материалното и духовното. През 1906г. Ганди дава обет за абсолютно въздържание. В хода на борбата си в Южна Африка, Ганди разработва концепцията за Ahimsa (ненасилие) и Satyagraha (придържане здраво към истината по праведен начин). Борбата на Ганди дава своите плодове и през 1914г. Южноафриканското правителство предоставя основни права на индийското малцинство.

Ганди се завръща в Индия през 1915г. и по съвет на своя политически гуру, Гопал Кришна Гокхал, прекарва първата си година в пътешествия, за да опознае истинската Индия. След години на скитане Ганди се установява на брега на река Sabarmati, в покрайнините на Ахмадабад, където той основава Ашрам, наречен Satyagraha Ashram (Ашрам на пасивната съпротива). Първата пасивна съпротива на Ганди се състои в Чампаран, провинция Бихар. Там той се отзовава по молба на бедните селяни, които са принудени от британците да засяват с индиго 15% от земята си и след това да отдават безвъзмездно цялата реколта. Пасивната съпротива на Ганди, принуждава британското правителство да създаде разследване за състоянието на арендаторите. Докладът на комисията в която и Ганди е бил член е в полза на селяните фермери. Този успех на пасивната съпротива, значително подобрява репутацията на Ганди в страната.

През 1921г. Ганди иска да създаде национално движение (Non-cooperation movement), което да се бори с несправедливостите на британското управление. Призивът на Ганди събужда спящият народ. Много индийци се отказали от титли и отличия. Адвокати се отказват от своята практика, а студенти напускат колежите и училищата. Движението за пръв път повдига и въпросите свързани с правата и свободите на жените в обществото. Това движение започнало силно да притеснява британското правителство.  Движението обаче приключва своето съществуване през февруари 1922г. Тогава избухналото насилие в тълпата от хора толкова много шокира Ганди, че той се отказва от по-нататъшното продължаване на кампанията.

Ганди е осъден на 6 години затвор, но е освободен през 1924г. по медицински причини. През следващите 5 години Ганди привидно се оттегля от активната агитация и политика и се посвещава на помирението между индийците мюсюлмани и индуиси. Бори се също срещу недосегаемостта и равенството на жените в обществото. Стреми се да популяризира плетенето на ръка и да възроди селската икономика.

На 12 март 1930г. Ганди започва историческия т.н. Данди март, който има за цел да премахне закон, който забранява на бедните хора да продават собствената си сол. На 6 април законът е отменен за района на Данди. Този акт обаче скоро се разраства в национален мащаб. Това движение сплотява цялата нация и става известно, като  „Движение за гражданско неподчинение”. В рамките само на няколко седмици около 100 000 мъже и жени са вкарани в затвора в опит от страна на британското правителство да овладее ситуацията. Това принудило англичаните да водят преговори с Ганди. Скоро след това е подписано споразумение и не след дълго Ганди заминава за Англия, за да присъства на т.н „First Round Table Conference”. Скоро след завръщането си Ганди е арестуван без съдебен процес срещу него.

След избухването на втората световна война през 1939г., Ганди отново става активен на политическата сцена. Британското правителство иска помощ от Индия, но в замяна от индийският Конгрес искат ясно обещание за пълна независимост от британското правителство. Отговора на британското правителство е непоколебим. Скоро те арестуват Ганди и други високопоставени лидери на Конгреса. Веднага избухват протести в цялата страна и се състоят много бурни демонстрации. Докато Ганди лежи в затвора, съпругата му Кастурбай умира. Ганди също прекарва тежка малария и поради влошеното си здраве той е освободен от затвора през май 1944г.

Втората световна война приключва през 1945г. и Великобритания излиза като победител от нея. На власт идва Лейбъристката партия и Клемънт Атлий става министър председател. Той обещава самостоятелно правителство на Индия. Мисия от Англия пристига в Индия и обсъжда с местните лидери бъдещата реформа на свободната и обединена Индия, но преговорите между индийския конгрес и мюсюлманите се провалят. Индия постига своята независимост, но с цената на своето разделение. Жестоката саморазправа между мюсюлмани и индуиси предизвиква разделението на страната на Индия и Пакистан. Ганди не се примирява с това и непрекъснато работи за помирението между индуиси и мюсюлмани. Това разгневява някои индуиси фундаменталисти и на 30 януари 1948г. Ганди е застрелян от един такъв фундаменталист, докато е изпълнявал вечерната си молитва.