Махараджи (Неем Кароли Баба)

“Той се появяваше и изчезваше за години. Беше известен с много имена в различните части на Индия. Западните му поклонници го знаеха, като Неем Кароли Баба, но за индийците той беше просто Махараджи” – това пише Баба Рам Дас за своя гуру в книгата си "Чудесата на любовта”. Рам Дас по-рано е известен, като д-р Ричард Алпърт, професор по психология и колега на LSD гуруто Тимъти Лиъри. Той се среща с Неем Кароли Баба през 1967г., като по това време твърдо вярва в мистиката на психеделичните наркотици. Въпреки това една среща с Махараджи променя целият му възглед за живота. След като Неем Кароли Баба напуска тялото си на 11 септември 1973г., Рам Дас заедно с други негови ученици събира разкази и истории за мъдреца. Резултатът на техния труд е книгата "Чудесата на любовта”.

Неем Кароли Баба никога не е провеждал задълбочени дискусии. Неговия метод на обучение е чрез прости истории и практически примери. Малко се знае за неговото минало. Той не принадлежи към никоя религия. Неговото единствено послание е да обичаш и живееш с душата си. Той е загадъчен мистик, който злоупотребява и експериментира с наркотици и се е пиел чая с Dacoits (местното наименование на престъпни групи). Подобно на вятъра, той не принадлежи на никой. По собствените му думи той е „Никой”. Следват няколко откъса от книгата „Чудесата на любовта”:

“Най-накрая пристигате на точното място в точното време и някой ви казва – Да той е тук. В следващия момент вече стоите пред него. Какво е усещането ли? Може да се сравни със словото, музиката и поезията, идващи от боговете и богините."

Когато Махараджи излезе, никога не знаеш какво да очакваш, но може да прави и едни и същи неща в продължение на една седмица. Може да си мислиш, че ще се появи в 8 часа, а той изобщо да не се покаже целия ден или може просто да се затвори в някоя стая и да стои там с дни. Трябва да се научите да очаквате неочакваното.

Един ден той дойде и единственото което каза през целия ден беше „тул-тул, нан-нан”. Повтаряше тези думи на себе си като мантра. Той повтаряше тези думи в продължение на много дни, докато накрая някой не го попита: „Махараджи какво искаш да кажеш?” Оказа се, че това е стар диалект и означава: твърде голямо, твърде голямо – твърде малко, твърде малко. Когато беше запитан, защо повтаря тези думи, той заяви: „Вие всички хора живеете в един свят на преценка. Винаги всичко е или твърде голямо или твърде малко.”

Веднъж един полицай и престъпник бяха на посещение при Махараджи. Всеки масажираше по един от краката му. Тогава Махараджи каза на престъпника:

„Има награда за главата ти и всеки, който даде информация за теб получава награда. Това вярно ли е?”

„Не знам Махараджи” – отговорил престъпникът.

Тогава Махараджи се обърна към полицая и го попита: „Разпозна ли го?”

„Не Махараджи” – отговорил полицаят.

Уроците на Махараджи бяха ритуални и изпълнени с парадокси, неразбираеми за рационалният ум. Той беше убеден, че ритуалите са направени правилно и въпреки това нарушаваше всички правила. Един поклонник казва: „Когато имаше работа той оставаше настрана ритуалите и веднага след като работата беше свършена той ни караше да правим Пуджа.” Може би той нарушаваше правилата, за да покаже на хората, че не ритуала, а духовното е по-важно. Правеше ритуалите, за да се настрои, а не да бъде завладян от тях. Веднъж двама старци, създали своите семейства и изпълнили задачите си прекараха много месеци в храма Каинчи. Махараджи ги чул да пеят "Сита Рам" по няколко часа всяка сутрин. Когато дошло време да си тръгват Махараджи ги извикал и с възмущение им се развикал, че бият с метален съд пред идолите. В писанията желязото не трябва да се използва в храмовете. Махараджи им казал, че те не знаят как да се държат правилно и ги изгонил. Когато те се обърнали и си тръгнали, Махараджи избухнал в смях и започнал да пее: „Ти бий гонга и аз ще те изгоня”.

Веднъж един младеж дойде при Махараджи и го попита как е и му сподели: „О, Махараджи успях да преодолея гнева си.”

„Много добре” – отвърнал Махараджи и продължил да го хвали. Този младеж беше канил Махараджи много години да посети дома му, но той отказваше, понеже баща му не вярваше в Садху (аскети). Сега обаче Махараджи изведнъж се съгласи и отиде в дома му. Махараджи седна на леглото на баща му, наведе погледна баща му в очите и каза на хинди: „Ти си велик светец”, като използва форма характерна за интимни приятели или за хора от по-долната каста. Това си беше истинска обида. Старецът се разстроил, но запазил спокойствие. Минало известно време и Махараджи отново легнал до него и повторил: „Ти си велик светец”. Гневът на стареца се покачвал с всяка минута, но той все още запазвал контрол. След още няколко минути Махараджи отново каза на стареца: „Ти си велик светец”. Тогава бащата на младежа не издържа и се развика на Махараджи: „Ти не си светец. Ти само ядеж храната на хората и взимаш техните легла. Ти си фалшив.” В този момент младият човек, който твърдеше, че е преборил гнева си скочи на крака сграбчи баща си и започна да го друса и да му крещи: „Млъкни не знаеш какво говориш. Той е велик светец. Ако не млъкнеш ще те убия.” Тогава Махараджи стана, огледа се объркано и каза: „Какво става? Не ме ли искате тук? Тогава трябва да тръгвам не ме искат тук.” Той стана и тръгна да излиза, като по пътя си се обърна към младежа и каза: „Много е трудно да преодолееш гнева си. Дори някои от най-великите светци не могат да преодолеят гнева си.” Младажът му отговори: „Но Махараджи той те обиждаше.” Махараджи отвърна: „Това е така, но ти защо се ядоса?”

Веднъж Рам Дас му споделя: „Защо давате толкова много храна на толкова много хора? Аз мога да изям само 4 питки и да остана жив.” Махараджи ми отвърна: „Ние имаме вътрешна жажда за храна. Ние не знаем за нея. Дори и да не ти се яде, душата ти има жажда за храна.”

Махараджи говореше в една стая с няколко човека. На един от тях разговора се стори безсмислен  и той каза: „Махараджи трябва да даваш инструкции и уроци на хората.” Махараджи не му отговори. Мъжът продължи: „Понякога ти ни даваш отговори и ни учиш на нещо.” Махараджи отново не му отговори. Тогава мъжът за трети път изказа мнението си. Махараджи се раздразни и извика: „Какви са инструкциите? Какво е това? Какви са уроците? Това е една голяма заблуда!” След това той се обърнал към мъжете в стаята и ги попитал как ще прекарат следващия ден. Всеки имал обичаен отговор заявявайки, че ще ходи на работа. Тогава Махараджи казал: „Всички вие ще направите утре това, което сте планирали, независимо какво ви казвам, вие ще направите това което искате. Ако искате от мен да ви диктувам нещо, тогава моите учения нямат никакъв смисъл. Всемогъщия е този който учи всички нас и всички сме добре научени.”

Веднъж един поклонник попитал Махараджи, кой е най-бързият и кратък метод да видиш Бог. Махараджи се засмял и попитал човека дали може да плува. Поклонникът отвърнал, че може. Тогава Махараджи му казал:  „Завържи ръцете и краката си за голям камък и скочи в дълбоките води, тогава ще видиш Бог веднага.”

Сайт: http://maharajji.com