Бодхидхарма

Бодхидхарма е легендарен будистки монах и учител. Роден е в Индия през V или VІ век. В Япония е известен с наименованието Дарума, а в Китай са го наричали Да Мо. Той се счита за първият китайски патриарх и бащата на Дзен будизма. Според една китайска легенда той е започнал физическата подготовка на монасите от Шаолин, което от своя страна е довело до създаването на Шаолинцюан.

Много малко биографична информация за Бодхидхарма е останала до наши дни. Той е личност, която е забулена в мистерия и легенди. Китайските източници на информация за него си противоречат относно неговия произход. Според един индийски източник на информация Бодхидхарма може би е третият син на Тамил Палава, който е бил крал на Канчипурам. Според японските източници Бодхидхарма е от Персия. Историците си противоречат и затова кога е бил роден. Според някои той е роден по време на династията Луи Сун (420 – 479г.), според други той е живял по време на династията Лян (502 – 557г.) Според трети Бодхидхарма е прекарал живота си в северните владения на династия Уей (386 – 534г.) Според съвременните историци той е роден някъде в началото на V – ти век.

Някои истории за Бодхидхарма са станали популярни легенди, които все още се прилагат при Чан и Джен ученията. Ученията на Бодхидхарма са концентрирани около медитацията и Ланкаватара Сутра.

Някои смятат Бодхидхарма за 28-я патриарх на будизма, като тази линия от патриарси води началото си от самия Буда. В будисткото изкуство Бодхидхарма е изобразяван, като брадат и раздразнителен варварин с широко отворени очи. В китайските текстове Чан той е определян, като „Синеокият варварин”.

Биография

Основни източници

Известни са два исторически източника на информация, написани от съвременници на Бодхидхарма.

Хрониката на Ян Хсуан Чи от будистките манастири в Лиоянг е най-ранният текст в който се споменава за Бодхидхарма, датиран е около 547 г.  Ян Хсуан Чи е бил монах в будистки манастир и е превеждал текстове от Махаяна будистки на китайски език.

Хрониката на Танлин (506 – 574 г.) – кратката биография за учителя Дхарма и в нея се споменава, че Бодхидхарма е от южна Индия. Там също се споменава и за неговото царско потекло, като се казва, че той е бил третия син на велик индийски цар. Според този историк той е проповядвал своето учение в пограничните райони на Китай, прекосявайки много планини и морета. Танлин е първият историк, който споменава, че Бодходхарма започва да привлича свои ученици и обръща внимание на две имена Dàoyù и Huìkě. Предполага се, че Танлин е бил ученик на Бодхидхарма, но е по-вероятно той да е бил ученик на Huìkě. Малко по-късно в хрониката на Чинг Чуен се споменава, че учителят на Дхарма, който е дошъл от южна Индия е третият син на великият цар Брахман.

По детайлна информация относно биографията на Бодхидхарма дава Тао Хсуан, който е бил историк живял през 7-ми век. Той допълва биографията на Танлин, като добавя повече конкретика в нея. Той внася повече яснота относно пътуванията на Бодхидхарма, като споменава, че той първо пристигнал в Нан Юенг по време на династията Сунг. След това той се отправил на север и достигнал до владенията на династията Уей. Това означава, че Бодхидхарма е достигнал до Китайско море и най-вероятно е прекосил река Яндзъ. Тао Хсуан конкретизира и момента в който Бодхидхарма се е появил в Китай. Според него това се е случило през 479 г. Той оставя информация и за смъртта на Бодхидхарма, като пише, че той умира на брега на Луо и е погребан от своя ученик Huike. Предполага се че Бодхидхарма е умрял в периода 528 – 534 г.

Легенди за Бодхидхарма

Има няколко истории за Бодхидхарма, които са се превърнали в легенди и се използват в Чан и Дзен ученията:

Срещата на Бодхидхарма с император Сяо Ян.

Девет години гледане на стената в една пещера без да проговори. Според някои японски легенди от продължителното стоене на едно място краката му атрофирали и затова в Япония той е изобразяван без крака.

Според друга легенда Бодхидхарма отказал да продължи учението си, докато неговия ученик Huike не прекара седмици наред в дълбокия сняг извън манастира и не отсече лявата си ръка, за да докаже своята искреност.

Според друга легенда той е подобрил физическото състояние на монасите от Шаолин, като е използвал учения по медитация. Той е преподавал и серия външни упражнения наречени Eighteen Arhat Hands (Shi-ba Lohan Shou) и вътрешна практика наречена Sinew Metamorphosis Classic.

Според фолклора на Югоизточна Азия Бодхидхарма пътувал от Южна Индия по море до Суматра с цел да разпространи учението си Махаяна. След това поел на север към днешните Малайзия и Тайланд. Навсякъде където пътувал той предавал знанията на будизма и бойните изкуства и накрая през Виетнам се озовал в Китай.

Практики и учения на Бодхидхарма

Той се смята за човека, който въвежда Дхяна практиката в Китай, която се насочва директно към съзнанието на човека. Друга практика въведена от него е взирането в стена, която се асоциира с успокояването на ума.  Това е вид медитация, която се приписва на Бодхидхарма. Не е напълно ясно обаче как Бодхидхарма е осъществявал тази практика. Предполага се, че е била разновидност на седящата медитация близка до Дзадзен, която по-късно става определяща характеристика на Чан. Според други взирането в стена не е медиативно явление.

Някои от ранните текстове категорично свързват Бодхидхарма с Ланкаватара Сутра. На всички онези, които са практикували седяща медитация Бодхидхарма предлага и основите на Ланкаватара Сутра, които са написани на 13 страници. Ланкаватара Сутра, която е една от Махаяна будистки сутри е много трудна и неясна. Нейната основна цел е да подчертае вътрешното просветление, което да премахне дуалността и всички ограничения. Според това учение себереализацията се постига от благородната мъдрост и се проявява тогава, когато има представа за реалността, такава каквато е. Истината е състоянието на себереализация и е извън категориите на дискриминация.

Съвременни възгледи

Бодхидхарма е бил обект на критични научни изследвания, които хвърлят светлина върху някои от традиционните истории за Бодхидхарма. Според Джон Макрий Бодхидхарма е бил обект на агиографски процес, който служи за нуждите на китайското движение Чан. Според него не е възможно да се напише точна биография на Бодхидхарма и всеки опит на модерните биографи да пресъздадат биографията му е обречен на провал. Становището на Макрий съответства със становището на Янагида, който признава наличието на много неизвестни в биографията на Бодхидхарма. Като се има в предвид сегашното състояние на историческите източници е невъзможно да се напише надеждна биография на живота на Бодхидхарма.

Според някои учени съставният образ на Бодхидхарма зависи от комбинация от историческа информация от различни исторически фигури в продължение на няколко века. Те дори стигат още по-далеч и предполагат,че е възможно Бодхидхарма изобщо да не е съществувал реално.

Бойни изкуства

Традиционно Бодхидхарма се смята за основател на бойните изкуства в легендарния манастир Шаолин. Съвременните историци по бойни изкуства обаче смятат, че тази легенда води началото си от 17-ти век, когато е описана в ръководството Чигун. Този ръкопис обаче е пълен с грешки, абсурдни и фантастични твърдения и не може да се приема като легитимен източник. Един от наскоро познатите исторически разкази за манастира Шаолин твърди, че индийският монах Бодхидхарма е предполагаемият създател на китайския Дзен будизъм, който започва да се изучава в манастирите около 525 г. Тази история придоби голяма популярност в началото на 20-ти век, основавайки се на документи от преди 250 години. Внимателното преглеждане на тези документи обаче показва, че в тях се споменават бойните изкуства и Бодхидхарма, но никъде не се споменава за връзка между тях.