Карлос Кастанеда и пътят към отделната реалност на дон Хуан и индианците яки

Името на Карлос Кастанеда стана легендарно в България в края на 80те години, когато се появиха първите му книги. Мистичните истории за пътувания отвъд реалността, наркотици, езотеричните му послания - всичко това намери много топъл прием сред алтернативно мислещата аудитория. Много от нас си задавахме и въпросът кой е той, защото информацията не беше много. „Пътуване към Икстлан“ бе отпечатана за първи път у нас през 1984 г. от „Народна култура“, с което направи сензация в родното книгоиздаване.

Карлос Кастанеда е роден през 1925 в Перу, а около 1950 успява да мигрира в САЩ. Не е ясна и точна историята му защо напуска Перу и какви са истинските причини за това. Не са ясни и кои са родителите му, Карлос Кастанеда се е опитал да създаде своя нова биография, която да манипулира по свое усмотрение. Той започва да учи антропология, или поне така твърди популярната легенда за него – на около 33 години. През целия си живот той успешно се е криел от светлината на прожекторите, по много спорни причини. Предполага се, че се е оженил в началото на 60те, но не е ясно как е завършил брака му с Маргарет Кастанеда.

Още с първите си три книги, Карлос Кастанеда описва своите преживявания като антрополог и срещите си с индианския шаман дон Хуан. Книгите стават сензация.
1968 г. – „The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge“ („Учението на дон Хуан: Пътят на знанието на един яки“;
1971 г. – „A Separate Reality: Further Conversations with Don Juan“ („Една отделна реалност“)
1972 г. – „Journey to Ixtlan: The Lessons of Don Juan“ („Пътуване към Икстлан“)
Дон Хуан е мистичен шаман, човек с особено познание, който започва да обучава Карлос Кастанеда на своите умения и информация за света в който живеем. По твърдение на автора, двамата се запознават на една автобусна спирка през 1960 година. По това време той експериментира с различни субстанции, а дон Хуан му подава ръка, за да го поведе в света на свръхсетивните възприятия. Книгите предизвикват сензация, приемат се толкова сериозно, че по тях авторът защитава своята научна степен. Той успява да създаде цяло направление , хора, които го следват сляпо и очакват неговите откровения и усещания. Това донесло и достатъчно добра порция пари.

В следващите книги Карлос Кастанеда описва своето развитие като нагуал, личност със особени умения, който сам може да обучава ученици. Атмосферата на тайнственост била нещото, което карала хората да вярват. И да купуват самите книги. Карлос Кастанеда живеел изолирано, странейки от хората. Или поне така те вярвали, че той прекарва дните си.
Книгите му излизали доста редовно, всяка от тях със сносен комерсиален успех. За последен път в публичното пространство се чува за него, когато се опитва да наложи своето учение Тенсегрианство, модернизирана версия на практиките на индианските шамани от времето на откриването на Америка. Новият култ произвел поредната доза амулети, книги, семинари. Но нищо не можело да се сравни с 1968, когато първата му книга съвпаднала с бума на хипи културата, а експериментиращите с дрога младежи се асоциирали с него. Дали времето му не било минало? След него все още вървели тълпи от фенове, голяма част от тях красиви жени, за които той бил фетиш. Езотеричното послание на последователя на дон Хуан им се струвало много атрактивно.

През 1998 излиза официално съобщение, че „мистичният автор Карлос Кастанеда“ е мъртъв и прахът му е отдавна разпръснат някъде в Мексико.

Какво още можем да добавим за него?
Той е любопитен пример за човек, в когото се борят две сили – на желанието да покаже и разкаже за усещанията си (ако е имал такива) и на възможността да реализира доход от това. Дълги години читателите възприемали книгите му като документални, реални разкази за хора и събития. Така искал да бъде и никъде не го оспорил. Книгите му били основа за научната му степен, били приемани като учебници и по тях други хора развивали своите тези, проверявали усещанията си и търсели отговори. Но какво, ако те са били просто художествена измислица, правена набързо за лесни пари?

Просто една красива история?
Първите критики се появяват още в средата на 70те, при това от напълно сериозни източници. Кастанеда отговаря неясно ( или въобще не коментира) обвиненията в плагиатство, невярна или изкривена информация. Критиките не спират, а това не му пречи особено.

Грозното в красивата история.
Под емоционалното възприемане на историите за магия и послания от други измерения, стоял един добре смазан култ от последователи, готови на всичко за кумира си. Не е случайно, че след смъртта му разкрили няколко случая на самоубийство, жени, които не можели да преживеят неговата загуба. Магията на Кастанеда била много силна, а влиянието му върху хората огромно. Не се знае дали и преди това не е имало подобни случаи. Започнали да излизат преживявания на хора, които описват един раздиран от пороци човек, готов на всичко за слава, пари и секс.

Открих Карлос Кастанеда в началото на 90-те, време, пълно с динамични промени, в което всеки търсеше себе си и нещо в повече. Историята за дон Хуан бе завладяваща и бе нещото, в което много откриха своята закъсняла хипи-революция. Нали е напълно възможно на някоя автогара да откриеш човек, който да успее да те преведе в друго измерение на сегашната реалност? Ако не вярваме в това, светът може и да се окаже сив и скучен. Ако вярваме само в това, би било по-лошо. Случаят с Карлос Кастанеда го доказва.

Над статията работи: Ивайло Тончев