Лао Дзъ

Лао Дзъ – „Умът му е толкова голям и неизмерим, като нощното небе”

Лао Дзъ е живял през 6-ти век преди новата ера в столицата на Китай и е работил, като пазител на архивите в кралския двор. Бил е човек с голяма мъдрост и е привличал много хора около себе си. Хората са му се възхищавали и са го смятали за техен учител. Лао Дзъ обаче наблюдава упадъка на града и царството и решава да напусне и да се отдаде на странстване.

Той пътувал на запад и планирал да стигне до най-далечната западна граница на Китай и там в самота да изживее остатъка от живота си. Когато обаче стигнал границата един китайски граничен войник го познал и помолил мъдреца да му даде копие от учението си, преди да напусне страната. Така според легендата се родил Tao Te Ching или Dao De Jing (Дао Дъ Дзин). Впоследствие възниква философско и религиозно учение, известно като Даоизъм. Това учение е едно от най-силните в Източна Азия, вече повече от две хилядолетия и увеличава своето влияние на запад, през последните два века.

Много малко се знае за Лао Дзъ. Някои учени дори поставят под съмнение, дали човек с такова име изобщо е съществувал, тъй като Лао Дзъ на китайски Laozi означава още стар майстор или стари майстори. Някои вярват, че текстовете приписвани на него, всъщност са събирани от много хора с течение на времето. Това обаче няма значение. Това което има значение е мъдростта и който и да го е написал това наистина е една голяма мъдрост.

Трудно е да си представим какъв е бил животът в Китай през 6-ти век пр.н.е. Лао Дзъ и неговите ученици са живели преди 2600 години, но ученията му са актуални и днес. Лао Дзъ предлага практически насоки, както и съвети за политическите управници.

Какво е основното учение на Лао Дзъ?

Най-важното нещо, което хората могат да направят според Лао Дзъ е написано в Дао Дъ Дзин и други негови произведения. Това е състоянието на мълчаливо съзнание, при което съзнанието се обръща към своя първоизточник:

“Останете напълно празни
заглушете безпокойството на ума.
Само  тогава ще станете свидетел на всичко
разгръщащо се от празнотата.
Ще видите как всички неща процъфтяват и танцуват
в безкрайни вариации.
Отново ще се слеете обратно с перфектната празнота
нейният истински покой
истинската и същност
развиваща се, процъфтяваща, разтваряща се отново.
Това е вечен процес на връщане.
За да разберете този процес, трябва да достигнете просветлението.
Да пропуснете този процес е истинско бедствие.
Бъдете тихи.
Тишината разкрива тайните на вечността.
Вечността обгръща всичко възможности.
Всички възможности водят към визията за Единството.
Визията за Единството води до универсалната любов.
Универсалната любов подкрепя великата истина на природата
Великата истина на природата е Тао.
Който знае тази истина живее вечно.
Тялото изчезва, делата се забравят,
но този който има Тао, има цялата вечност.”

Лао Дзъ ни призовава да станем „напълно празни” и да успокоим „безпокойството на ума”. Тогава вие ще преживеете „празнотата”, която е източник и цел на всички неща. Това носи просветление и разкрива тайните на вечността.  Базирайки се на този опит човек достига до визията за единството, води живот изпълнен с универсална любов и в крайна сметка постига безсмъртие. Тази трансцедентална област на живота Лао Дзъ, кръщава с името Тао или Дао. Обикновено Тао се превежда като пътят. Понякога се разбира и като природа, но се отнася за много за много дълбоко ниво на природата, защото както казва Лао Дзъ, който спечели Дао, печели цяла вечност.

Изживяването свързано с Дао, Лао Дзъ отбелязва в следващия стих, който позволява на ума да се движи отвъд повърхностните мисли и възприятия:

„Съзнание без мисъл
обединени в себе си.
Виждате същността на Дао
един ум изпълнен с мисъл
със своите собствени възприятия
виждащ истинските форми на този свят.”

За да усетите същността на Дао, Лао Дзъ съветва, че трябва да се схване същността на истината. Ключът към истината е да се остави съзнанието да премине отвъд мислите и да се огледа в себе си.

Ето няколко откъси от Хуа Ху Дзин, друг ръкопис на Лао Дзъ:

„Издигнатият човек наглася съзнанието си, както Вселената е нагласила звездите по небето. Чрез свързването на съзнанието със сложния произход, то се успокоява. След като се успокои, съзнанието се разширява и в крайна сметка става толкова голямо и неизмеримо, като нощното небе.”

Когато съзнанието се вгледа навътре към същността си, Лао Дзъ ни учи, че то в действителност се разширява, като кулминацията на процеса е безграничното съзнание. Това преживяване, според Лао Дзъ е ключът към всичко добро, ако нямаме подобен опит, според него сме обречени да останем изгубени завинаги.

„Останете тихи. Открийте хармонията в собственото си същество, прегърнете го. Ако можете да направите това. Ако можете да направите това ще постигнете всичко и светът ще се превърне в добро място отново. Ако не можеш да го постигнеш, ще бъдеш загубен в сенките завинаги.”

Ето и финалният пасаж на Лао Дзъ от неговата работа, наречена Вън-Дзъ. Тук той отново говори за това съзнанието да отиде отвъд мислите към т.н. „пълна простота”. Това подчертава той е „голямото постижение”.

„Прояснете очите им, защото те не виждат. Отпушете ушите им, защото те не слушат. Затворете устите им, защото те не говорят. Ако забравят интелектуализмът те ще се върнат към пълната простота. Когато дават почивка на духа си те се откъсват от знанията. Те няма нито да харесват, нито да са апатични. Това се нарича „голямото постижение”

Ако практикувате Трансценденталната Медитация, думите на Лао Дзъ блестят с нова светлина. Веднага ще усетите, че Лао Дзъ говори за трансцендентното. Много хора, които практикуват техниката на Трансценденталната Медитация са имали преживявания, точно каквито той описва. Ето един пример:

„Ясно си спомням деня на обучението (за техниката на Трансценденталната Медитация), това бе първият ми ясен спомен за трансцедентното. Следвах инструкциите на учителя, без да знам какво да очаквам. Започнах да изпадам във все по-дълбоки нива на релаксация и усещах, че потъвам в стола си. След известно време, може би минута или няколко минути, изпитах едно тихо вътрешно състояние в което липсваха всякакви мисли, просто чисто съзнание и нищо друго. След известно време отново станах наясно с моето обкръжение. Това ми остави дълбоко чувство на лекота, вътрешно обновяване и щастие.”

Много хора практикуващи медитация, осъзнават, че Дао не е абстрактно понятие. Това е полето на чистото съзнание, източника на мисълта дълбоко в нас.  Той също така е източник на разума на природата. Обединеният природен закон, описан математически с квантовата физика.

Всеки път когато медитираме, всеки път когато се издигаме ние навлизаме в това неограничено поле. Ние го събуждаме, ние го съживяваме. Нашето съзнание се разширява. Нашата креативност и интелект, също се увеличават. Нашите мисли и действия влизат в хармония с природните закони. Силата на природните закони, която се крие зад нашите мисли и действия ни позволява да изпълним всяко желание без усилие.

Това неограничено поле е описано навсякъде в големите световни философски и религиозни традиции. Платон го нарича добро и красиво. Аристотел го нарича същество, за Плотин то е безкрайно. За християнството то се отнася за Небесното царство, в юдаизма се нарича Ein Sof. Директен опит с това трансцедентално поле е посочено при йогите в Индия. В будизма то се нарича Нирвана, а в исляма Фана. В християнството е известно, като духовен брак. Това е универсално учение, универсална реалност и универсален опит.

Четейки ръкописи, като Дао Дъ Дзин или Wenzi ще откриете величието на тези просветени хора от миналото, които ни предлагат това универсално учение, което продължава да ни вдъхновява и да ни води и днес.