Мистика

Мистика, от гръцки: „затваряне на очите и устата"; стремежа за непосредствено единение с Бога. За разлика от магията съприкосновението и единението с божеството не се постигат с активно въздействие, но мистикът се отказва най-вече от това да постига власт над други хора. В съвременната езотерика мистиката е трансперсонална, т. е. тя преминава отвъд разума и Аза, докато магията е предперсонална и предрационална, защото представлява стадий от развитието преди формирането на разума. За да постигне тази цел, мистикът си служи с интуиция, контемплация и екстаз. В късноантичната и средновековната мистика този стремеж за единение с божеството се обозначава като виа контемплатиwа („път на контемплацията"). Негова противоположност е Виа актива („път на дейния живот"). Виа контемплатива се състои от три степени:

1. виа пургатива = „пречистване", при което човекът се освобождава от греховете и от всички препятствия, които осуетяват вливането на божествената милост в неговата душа,

2. илуминацио = „просветление";

3. унио мистика = единение с Бога, което свързва душата непосредствено с Бога. Това обаче не означава идентичност на Бог и човек. (Пантеизъм)