Обсебеност

Обсебеност, обладаността на човек или група от хора (Епидемии на обсебеност) от демон или от душата на умрял. Противниците на окултизма (Шарко) виждат в обсебеността форма на хистерия, най-често на сексуална основа. В съвременната психиатрия обсебеността се определя като „болест на множествената личност" (Multiple Personality Disease, MPD). Основа на обсебеността е разцеплението на личността, съответно появата на различни комплексни личности в един-единствен индивид, които доминират в известни периоди и определят неговото поведение. Признаци на Обсебеност са:

1. Изменението в израза на лицето, особено разкривените до гримаса черти на лицето.

2. Изменението на гласа, особено във височината му. Един женски глас напр. се променя в мъжки бас.

3. Нахлуване на нова индивидуалност (Промяна на съзнанието). По правило това се изразява в непристойно поведение, напълно противоречащо на валидните за съответната епоха етически и религиозни норми.

Тези три изменения са съпроводени от прекомерна възбуда (пристъпи на лудост) и движение на крайниците. Обсебеността е позната в почти всички религии. В шаманизма тя е високо ценено състояние. Библията (Нов Завет, Лука 8, 28-31) вижда причината за нея в това, че паднали ангели си търсят жилища в човека, за да не отидат в ада. Според католическото учение се различават три вида обсебеност:

1. Обсаденост (циркумсесио). Човекът е обсаден от един, съответно от няколко демона, които му пречат да изпълнява задачите си.

2. Обладаност. Демонът, който живее в човека, го измъчва или му дава свръхчовешки сили.

3. Притежаване (посесио). Човекът е лишен от собствена воля обект на демона. (Екзорцизъм)