Подлецът, който живее в дома ти...

- Подлецът, чедо, почти винаги живее в домът ти ...

- Как така?! Не разбирам, дядо ...

- Оказва се онзи, който си е построил храм в сърцето ти; посадил е градина в душата ти, грижил се е известно време за нея, порадва се, порадва се малко на цветовете ѝ, па реши да стъпче цветята с калните си обувки и да разруши храма със същите ръце, с които го е градил бавно, тухла по тухла. Подлец, дете, понякога се оказва човека, който наричаш "дом", "семейство", "приятел"... Същия, който знае всичките ти слабости, знае душата ти като пътна карта и пътеките към раните ти и стъпва в тях.

- Но защо, дядо? Нали е твой приятел в живота? Защо ще го прави?

- Защото, чедо, той самия е слаб. И като стъпче цветовете и срине храма ти си втълпява, че е силен, че той контролира нещата (хората водим безмислената битка за власт за контрол), че той е независим, а ти - зависим, че е по-силен от теб.
Ама не е ... точно обратното е.
Тоя човек, е малък, от мене да знаеш. Всеки, който те наранява е недорасъл за любовта. Не я разбира. Но ти не се притеснявай, дете. След такава разрушителна буря, в душата ти отново ще поникнат цветя .. повече от преди, дори и по-хубави, защото почвата е била отъпкана, обърната, това е благодат за нови цветове. И пак ще имаш храм, но по-стабилен, защото строителя, който избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа.