Притча за обущаря и неговите двама сина - как да видим възможностите

Често си говорим за възможностите и за далновидността, като основа за човешкия успех. Този път ще ви разкажем една притча, в която всеки от вас ще види себе си и начина, по който реагира на предизвикателствата на живота.
Преди много, много години, в една далечна страна живеел обущар, който имал двама сина. Когато те пораснали и добре овладели занаята, той им предложил да тръгнат да пътуват, за да намерят своето препитание. В тяхната страна вече имало много обущари и нямало работа за всички. Все някъде щели да намерят достатъчно работа, защото и двамата били добри майстори на обувки.

Пътували много и най-накрая стигнали до далечна страна, в която обувките все още били нещо непознато и всички хора ходели боси. Единият син написал на татко си - "Тате, много те моля, прати ми пари да се върна, тук няма смисъл да правя каквото и да е". Другият син също написал писмо на баща си  - " Татко, прати ми инструментите и малко кожа, тук има много работа за мен".
Понякога просто трябва да отворим очи по-широко и да гледаме напред, нали?