Поклон пред паметта на Васил Левски - Апостола на българската свобода

 Две случки от разказваното за Апостола и неговия живот и смърт. Не сме сигурни дали са истина, но те добре представят мнението на хората за един от най-великите българи.

Един турски офицер, тръгнал по следите му, посочени от предател, за да залови Левски. Но какво видял на калната пътека преследвачът? Във вдлъбнатината от неговата стъпка се била събрала дъждовна вода и от нея кротко пиела сърна. Трепнало сърцето на турчина и той си казал: “и сърната пие вода от стъпките му”. Върнал се в София и си подал оставката пред миралая.

Миралай Тефик бей – човек по ориенталски мъдър, желаещ не просто да унищожи физически Левски, а да го превие и така да смаже цялата рая, е изпитвал такова уважение, че е искал да помогне на този удивителен мъж. Може би на моменти е забравял, че са от два различни свята, че са непримирими врагове!Но Левски не подава ръка, не откупва живота си! Апостолът избира смъртта пред позора. Турчинът не е могъл да направи нищо!Тефик бей влиза замислен в кабинета си и в пълно мълчание сваля ордените. Не отговаря на въпросите на своя подчинен. А после признава поражението си:
- Хитър и прозорлив е. Умен човек, има честни очи, които дълбоко в мене гледат. Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да тръгна след този човек!
- Ти си луд, Тефик бей! – възкликва Орхан бей. – Неговите дири свършват до бесилото.
- Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!

Поклон пред паметта на Апостола!!!